Фотограф: Минко Чернев
От Холивуд до Медисън Авеню и от Оксфорд стрийт до Капалъ Чарши – започваме да мечтаем с гордо вдигната глава. Оттук дотам някак е символично… В конвергентното общество целта е да оцелеем икономически, здравословно и обществено. Този текст не е за политика и политиканти, не е за икономика и инакомислещи…
Този текст е за българското общество под/над/в или върху кризата. Един е бай Иван. Сигурно е работил в ТКЗС-то като млад, а сега е „старото куче“ в занаята. Да видим тракторист хулиган по жълтите павета. И какво?
Българското общество като стар „Болгар“, който бръмчи около Старозагорското поле (там е наситено с плодородни, черноземни и алувиално-ливадни почви) и тегли след себе си ту товарни, ту строителни материали.
Но напоследък българският „Болгар“ не е пригоден за селскостопанско производство. Напук на българската народопсихология нашенецът ще изоре нивата на Бареков безплатно.
Българският манталитет сякаш не е в българското общество. Българският манталитет не е аз да съм пенсионер, а ти да си бюрократ. Ами аз да съм майор, а ти да си редник.
Българският манталитет е аз да пътувам от Тутракан до София с „Жигули“, а ти да пътуваш с влак.
Да подпрем злорадството с тухли в ъгъла на паравана. Нишката е скъсана! Колко сме обществени в нашето общество?
Колко от нас биха поздравили студентите по математика, които вземат челните места в международни конкурси? Колко от нас биха се зарадвали на човека, който е спечелил 5 000 000 лв. от тотото?
Колко души биха сложили на кучето си намордник само и само да не захапе котката на съседите?
Страхливи, нерешителни, обединени (и не съм съвсем) в протести, до доказване на противното остава часта от българското общество, която си мисли, че най-добрият вариант за живеене е в кукувичето гнездо.
Куршум след куршум в сърцевината на българската общственост ни изпращат олигарсите.
И протестите не дават смисъл, щом нямат реализуема концепция. Време е да протестират гладните църковни мишки, на добър час!
И сега цитирам дословно Маркс с умисъл за ирония: „В наше време човековъдството много изостава от животновъдството…“.
Сега си лягаме неутешени и недочути, че днешното произвешствие издълба „дупка“ в душевния обществен живот. Лягаме си и все си казваме: „Лека нощ и всичко най-хубаво!“.
*Good night and good luck – лека нощ и късмет (англ. език)
Стоян Нешев
Всичко от автора
