Преди десетина години никой и не беше чувал за т.нар. студени чайове. Поне в България. Днес студените чайове заемат между 7 и 10 процента от портфолиото на големите компании за безалкохолни напитки и тенденцията е за ръст на продажбите. Търговците не крият как са постигнали това: масирана реклама, създаване на модели, в които напитката е важен елемент от начина на живот, от културата.
Това е класически маркетингов похват. Ако една нужда не съществува, тя се създава и след това се удовлетворява. Със съответните печалби, разбира се.
Почти същото е с имплантите, изкуствени материали, които пластичните хирурзи използват, за да разкрасяват хората. Докато преди няколко десетилетия пластичната хирургия беше екзотична добавка предимно в шпионските филми, в модерния свят, включително и в България, тя се превърна в достъпно упражнение, поне за част от хората.
Достъпността беше осигурена от технологичния напредък, а за осъзнаването на нуждата се погрижиха отбрани силиконови красавици, най-популярната от които е може би “спасителката” Памела Андерсън.
Търпеливо и целенасочено бяха създадени модели, в които силиконовите прелести бяха въздигнати във важен елемент на социалния статус и съответно милиони, предимно жени, но също и немалко мъже бяха подкарани под строй към клиниките за пластична хирургия.
Многомилионната реклама се оказа по-силна от елементарния инстинкт и от благоразумните и добросъвестни предупреждения на лекари, че подобно вмешателство в човешкия организъм може да доведе до непредвидими увреждащи последствия.
Днес производството на импланти и тяхното вкарване в живи и здрави човеци е индустрия, която има сериозно лоби навсякъде по света и изкарва милиони, ако не и милиарди долари всяка година.
Както например оръжейната индустрия.
Сравнението може да е пресилено, ама не много, понеже се оказа, че част от имплантите, засега само на една фабрика, предизвикват рак. Канцерогенни са.
Пластичните хирурзи и производителите по цял свят се разтичаха, платиха си за пресконференции и за телевизионно време в опит да разяснят, че нищо страшно няма. Тепърва обаче предстои да става, каквото ще става: в Западна Европа вече почнаха първите дела, а част от имплантираните започват да се организират в асоциации, за да си търсят по-успешно правата.
Без значение за колко пари става дума, ясно е, че е необходим контрол върху пластичната индустрия. Точно както стана например с цигарите: ограничения върху рекламата, поскъпване, забрана за пушене. Това се приема от повечето хора, понеже те разбират, че цигарите са вредни.
Няма причина подобни рестрикции да не се наложат и върху имплантите. Те също убиват, вижда се.
Източник: Екип.нюз
Стани приятел на Поглед.инфо във facebook и препоръчай на своите приятели
