Йордановден се празнува на 6 януари. Денят е известен още като Водици, Богоявление, Водокръщи, Неятка. В православния празничен календар първоначално Рождество Христово и Богоявление се свързват в един празник, но в последствие Богоявление се отделя и празнува на 6 януари, когато се извършва църковният обред за кръщаване на водата.
Имен ден: Дана, Божан, Йордан, Йорданка, Данчо, Боян, Богдан, Богдана, Богoлюб, Богoлюбa, Божанa
На 6 януари в различните области на страната се среща с имена като Кръстовден, Водици или Водокръщи. Според традициите на празника на този ден всеки, който иска да е здрав през годината се окъпва или поне се измива на реката.
Навсякъде, където има водоем, се извършва ритуалното хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането на кръста се обслужва тържествена литургия – Велик водосвет. С тържествената литергия свещената вода се подновява и се носи вкъщи.. Водата трябва да запази през цялата година за тежки моменти в семейството.
На Йордановден се месят три ритуални хляба, при чието замесване се ползва остатъкът от старата светена вода. Единият е за дома, вторият е за гостите, а третият се оставя пред вратата на къщата заедно с вино за минувачите.
Поверия за Йордановден
Гадае се по времето на Йордановден ако е студено и сухо – годината ще бъде добра и плодородна.
Замръзне ли хвърленият във водата кръст, годината ще бъде здрава и плодовита.
Вярва се, че този, който е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив.
Начало»Йордановден
Йордановден
Картички за Йордановден, Йордан, Йорданка, Данчо, Данка. Пожелания за Йордановден
Честит Йордановден
Йордановден
Честит Йордановден
Йордановден
Честит Йордановден
Честит Йордановден
Честит Йордановден
Честит Йордановден
Честит Йордановден
Честит Йордановден
Йордановден
Йордановден
Йордановден
Честит имен ден, Данчо!
Честит Йордановден
Честит Йордановден
Честит Йордановден
Йордановден – хвърляне на кръст
Честит Йордановден
Честит Йордановден
12345СледващаПоследна
.
Йордановден, Водици, Водокръщи, Богоявление, Мъжки водици – празник, с който завършват т.нар. мръсни дни. В навечерието на Йордановден се приготвя последната трета Кадена вечеря. На трапезата се поставят само постни храни и недогорялата свещ от втората Кадена вечеря. Орехите от Нова година се разчупват и по тях се гадае за бъдещето. С Йордановден е свързано познатото на всички българи вярване, че през нощта срещу празника „небето се отваря“ и който в този момент поиска нещо, то ще се изпълни.
Основните обреди на Йордановден са свързани с вярата в здравоносната сила на водата. След службата в църквата свещеникът хвърля кръст във водата, а ергени го изваждат. Вярва се, че този, койот е извадил кръста от водата, ще бъде здрав и щастлив. Той обикаля с кръста селото, а всички го даряват. Има поверие, че ако хвърленият във водата кръст замръзне, годината ще бъде здрава и плодовита.
На Йордановден се извършват редица обреди с кръстената вода. Още сутринта чисто момиче измива на реката (или чешмата) домашната икона и палешника от каденето, за да е бяло житото, което ще се роди. Там, където е хвърлен кръста, болните се изкъпват (напръскват), за да оздравеят. Всеки си измива лицето и ръцете „за здраве“.
Наименованието на празника в Югозападна България – Мъжки водици – идва от обичая на този ден да се изкъпят само младоженците (до една година след сватбата) и момченцата до едогодишна възраст. В този район се среща избирането на кум за цялото село до следващия Йордановден. Кумът спохожда къщите с котле светена вода, взета от църквата, и ръси.
В Родопите през този ден пет-шест мъже къпят обредно пеленачета, годеници и младоженци. Обредът се нарича Хаскане по възгласа „Ха-а-с-с-а“, с който те придружават повдигането до три пъти този, който ще бъде къпан.
В Македонската област празникът е известен и като Женски водици. По къщите обикалят малки момичета до 10 години, наречени моми-водичарки, които изпълняват специални песни – водичарски. По съдържание те са близки и с коледните, и с лазарските песни и също като тях са различни според мястото на изпълнението (пред църковните врати, пред къщните врати, в дома) и според човека, на когото се пеят. От Йордановден започва изпращането на сгледници и периодът на сватбите до Великденските заговезни.
Според православния календар празникът ознаменува кръщението на Исус Христос от Йоан Кръстител в река Йордан, В момента на кръщението небето „се отваря“ и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас:“Този е Моят възлюблен син, в Когото е Моето благоволение“. Оттук и названието на празника – Богоявление. Исус Христос се потапя трикратно във водите на Йордан и излиза от тях. Този акт символизира тайнството на смъртта и възкресението на човека у него: умира земният чоек, наследникът на Адам, умира грехът му и се ражда, възражда възкръсва одухотворения човек. След кръщението си Христос поема пътя на страданието в името на вярата като духовен човек. Денят на Христовото кръщение първи започват да празнуват египетските християни (III век). Е IV век празникът се пренася на Запад.
Именници: Йордан, Йордана, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана
Обредна трапеза: прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, варено жито, орехи, вино
Източник: Календарни празници и обичаи на българите