автор: Валери Петров, който напоследък изглежда все по-актуален
Приятно четене!
РEПОРТАЖ ЗА ТРИТЕ ХАШ
Кои книги напоследък радват се на просто редък, изумителен напредък? Тези книги, тези книги със убийства и интриги, дето, ха де, затвори ги, докато на „Плана” 5 нашият майор напет, стиснал верен пистолет, не съзре следи, които водят към едно корито, ужким старо и разбито, но която, щом по цинка той го тръкне със пуцинка, ще разкрие начертан план на мотопед „Балкан”, който вража нам държава жаждува да притежава… Да, тез книги в страшна треска дирят се и гълтат днеска: книгите със шпионаж, книгите със саботаж – отче наш, тираж нам даж за тоз бранш насущний наш! А понеже всеки знае, че наистина така е, нека бъде този наш поетичен репортаж вместо във стила банален, в стил шпионско-криминален, взет от библиотека „Лъч”. – О.К.! Тенк’ю вери мъч!
ГЛАВА ПЪРВА – Тук нещо се крие! Всичко гаче ли ясно не ми е! – си помислил другарят Попов, поддиректор на нашия нов комбинат за мазутови печки. – Тези гайки са майче мънечки и не знам как ще бъдат монтирани. От кого ли са те проектирани? – Тъй си казва значи той и сред планове безброй вижда на един, че има разлика от 5 сантима. – Тука действа вража шайка! Ваш’та майка, наш’та гайка изменили сте нарочно с болта да не пасва точно! – Тъй извиква в гняв суров поддиректорът Попов и в подкрепа на това, неизрекъл тез слова, зърва видима едва, буквата латинска Хаш, със която някой враж специалист по саботаж не веднъж, не даже дваж, а дор триж със подла мисъл плана грешен бил подписал. – „Хаш-Хаш-Хаш”! Какво ли значи? Пращайте разузнавачи!
ГЛАВА ВТОРА
– Вината е в тора. Такъв добив при толкоз фосфат! Но ще видим кой кум и кой сват! Така Спас, агронома, си каза и отвесната бръчка проряза още младото Спасово чело… А в тоз миг недалече от село, Във завода полиетиленов Инженерите Колев и Ненов Наблюдават със трепет и страх как пред тях етиленът на прах, наместо да втаса в прозрачна пластмаса, държи се в процеса съвсем непонятно, ултрагаменски и суперфосфатно!… И тръгват по гарите Спас и другарите и ето накрая откриват оная бележка, съставена по всички правила, но с грешка, която била, значи, направила в завода за шушляци тор да довтаса, а на блока със рапица – пластическа маса. Грешка? Може. Но защо? Не е толкоз просто то! Налице е, явно, враж твърде подъл саботаж! Ако беше грешка баш, би ли етиленът наш, носил знака „Троен Хаш”, който не веднъж, не дваж, а навред три пъти баш този спец по саботаж, драснал е, за да докаже, че с такъв голям кураж е, та надсмива ни се даже! – „Хаш-Хаш-Хаш”! Какво ли значи? Пращайте разузнавачи!
ГЛАВА ТРЕТА
… И ги пращат. И за труд те се захващат, но за жалост и уви все нахалос им върви: Сред дошлите от чужбина са съмнителни двамина, но тоз има алиби, онзи пък едва ли би…
А във същото време саботьорът не дреме: Тук заводът за обуща някакви кошмари пуща.
Там изписва института срещу западна валута уред, обявен за брак във века на Гей-Люсак.
Тука бива произведен филм пореден – ама бледен, ама беден, филма неден, всичко от чужбина има, даже има и да взима.
Там измисля се батерийка за откриване Америйка.
Тук талант е съкратен и заместен със кретен.
Там споменатата „Плана” бива трижди разкопана, тъй че в кал остава скрито мотопедното корито.
Там и там из края наш някой върши саботаж и под всеки саботаж слага своя „Троен Хаш”…
Сред шишета, край кьошета на ухо мълвата шета, а мълва когато шета, в миг я хващат аташета:
– Кой е този „Троен Хаш”? – Наш не е! – Не е и наш! – Е, че чий ще е тогаж?! Уж не скръстваме ръце, а пък на, едно лице, явно действащо за НАТО, ни остава непознато. Я да се порови всеки в тайните си картотеки! –
И вълна вълната гони към различни пентагони и различни пентагони вдигат рамене с пагони:
– Наш не е! – Не е и наш! Имахме един на стаж по аркутинския плаж, но забърка се в миш-маш, след което в МВР-то пази горния етаж. – Е, тогава кой е той, този предан нам герой, спъващ сам по почин свой болшевишкия им строй?…
(Краят – в следващия брой.)
*** – Не, не става тая с края. Искам кой е да узная! – Тъй ще каже някой патил от романите читател. А въпросната разгадка много проста е и кратка: Работата е, че Хаша бил от азбуката наша и четял се значи не като „Хаш”, а като „Не”, като наше „Н” трикратно, казващо съвсем понятно, че наред със всички вражи опити за саботажи има друг вид саботаж, не по чужди инструктаж, ами местен забутаж, недознаш и замоташ, чийто автор си е баш Н-якой Н-екадърник Н-аш!
Ето, ето кой бил, дето зашифрован бил под Н(е)-то: Н-якой Н-екадърник Н-аш, мой съсед и твой адаш, скрит под кадров камуфлаж, но с глава от алабаш, който хем ни мъчи с дваж по-невидим саботаж, хем се пъчи, че е наш, и то наш със дълъг стаж, страшно наш като блиндаж и на всичко наше страж!
…Със което и завършва този тайнствен репортаж.
(1965-1987, Валери Петров)
