Близо до селата Балик, Оногур и Ефрейтор Бакалово в Добруджа по поречието на Суха река има няколко скални манастирски комплекса изградени в скалите на каньона образувал се преди хиляди години в иначе равното добруджанско поле.
Първият интересен обект тук е наричан от местните „Шан кая“ ,и се намира до с.Оногур в скалата над язовирчето …
Представлява изсечена в скалата галерия с дължина 64 метра и височина около 3 метра.
В близост до входа са оформени помещения с ниши и прозорци ,а на съществувала някога тераса е имало и други помещения, чиито следи ясно си личат по скалата отвън …
Продължавайки по поречието на Суха река виждаме една интересна по форма скална средновековна монашеска келия ,която местните знаят като „Тарапаната“ ,но съм чувал и наименованието „Монетарницата“.Вероятно е от ранновизантийския период, както и останалите християнски обители от този своеобразен комплекс…Представлява комплекс от четири помещения на два етажа.На долния етаж са оформени килия и параклис ,с ниша в източната стена и гробна камера ,оформена в пода до северната стена.Горния етаж ,също включва две помещения – килия и параклис , с аркирана олтарна ниша на източната стена ,а край северната стена е изсечена скамейка и още една гробна камера.Датировката ,според изследователя Г.Атанасов е V-VI век ,като комплекса е преизползван и към X век ,за което свидетелстват ,няколко кирилски графита и кръстове с разклонени краища… /Колектив,“Религиозните паметници на Добруджа“ Пътеводител,2008г./
Скалният комплекс „Сандъкли маара“ ,се намира на десния бряг на Суха река след т.н. „Монетарница“ …
Ето и схемата на комплекса ,за тези ,които могат да я разчетат … надявам се снимковия материал да помегне и на останалите 🙂
Представлява два скачени шахтови отвора чрез които ,посредством дървени стълби ,човек се изкачва на „третия“ етаж ….Системата ,за придвижване по скачени шахтови отвори е разпространена във всички скални комплекси по Сухоречието.
… и се озоваваме в обширно триделно помещение ,с прецизно изсечени стени под и таван ,като в най-северната част е разположена църквата – костница.Всъщност може би по-правилния термин би бил ,заупокоен параклис ,тъй като предназначението на този комплекс ,като класически представител ,на мартириалната скална архитектура е очевидно.
На изток е изсечена обширна абсида.
А в югозападния ъгъл на параклиса има изсечена голяма гробна камера .
В съседното помещение има още три гробни камери
,а в последното ,на-малкото отделение ,е изсечена в пода още една камера.
От последния етаж на този своеобразен мартириален „мезонет“ се разкрива ,хубава гледка към Сухоречието …
Иначе вътре кипи обичайното за нас „оживление“ …
Правят се паралели между този и намиращият се на около километър голям киновиален /общежителен/ манастирски комплекс, наричан от местните Гяур Евлери …
Предположенията са ,че Сандъкли маара е костницата на манастира, заради гробните камери намиращи се тук и близостта на двата комплекса …
За съжаление достъпа до тази обител ни се видя прекалено рискован и оставихме за друг път изкачването до него ,затова снимките са ми само отвън 🙁
