Песен-притча за това, как се родила Любовта на света
Когато била още плоска Земята, а облаците – огън в синевата, планините стигали до небесата, дори и по-високо от луната, хората скитали по света като търкалящи се колела… Имали по две ръце, по два крака и по две лица на огромните си глави. Говорели с две усти, вместо с една. Виждали от всички страни. Не знаели нищо за любовта…
Любовта… Още не съществувала. Любовта не била родена. Тогава имало три пола. Единият – двама мъже със слепени гърбове. Наричали ги Децата на слънцето. Другият – също толкова дебели, Децата на земята се зовели – две момичета в едно, свързани като в кълбо. А Децата на луната си пасвали като вила и лопата. Били и слънце, и земя, и син, и дъщеря, когато не била родена любовта…
Боговете се страхували от нашата сила и умували. Веднъж Тор рекъл: „До крак ще ги изтребя с моя чук, тъй както гигантите избих напук.“ Но Зевс отвърнал: „По-добре ме остави с моите гръмотевици като стрели, както на китовете краката отрязах и динозаврите в гущери превърнах, с това оръжие ще им отвърна.“ Грабнал мълниите си и се изсмял: „Ще ги разцепя посредата. Ще ги срежа наполовина!…
Облаци се събрали в небесата. Огнена буря разтресла земята. Падали гръмотевиците като меч. Настанала ужасна сеч. Като остриета пронизвали плътта на Децата на луната, слънцето и земята…
Но някакво индийско божество раната зашило с черво. На корема ни останала дупка една да ни напомня за нашата съдба…
Озирис и боговете на Нил завихрили страшен ураган, за да ни прогонят завинаги оттам, в порой от дъжд и ветрове да удавят свойте врагове…
Ако не се държим добре, ще ни срежат пак на две. Ще подскачаме на един крак, ще гледаме с едно око – ще ни сполети пак зло…
Когато те видях за последен път, разрязаха на две нашта плът. Ти гледаше мен. Аз – теб. Познато лице ми се стори че видях, но тогава аз не те познах – имаше кръв по лицето, в косите, а аз имах кръв в очите. Прочетох болка в твоите очи, която и моето сърце търпи. Това е болката горчива, която нож в сърцето забива. Нарекохме я „ЛЮБОВ“!…
Аз прегърнах теб. Ти – мен. Опитахме отново да се съберем. Правихме любов. Любихме се. В една студена, мрачна нощ преди много време, когато силната ръка на Йов ни раздели и сетният ни зов се носи нощем още по света. Оттогава сме самотни същества. Ето как е произлязла любовта. Така се е родила ЛЮБОВТА…
Текст от песента на филма „Хедвиг“
