Зарадвах се, когато по телевизията излъчиха репортаж за Третия събор на българското овчарско куче (известно сред неспециалистите като „каракачанска овчарка“). За това великолепно куче твърде малко се знае, а би трябвало да се гордеем с него така, както с българското кисело мляко и българското розово масло. Те е сред най-древните породи кучета в света и неслучайно се е превърнало в легенда заради своите работни качества.
Българското овчарско куче е отличен пазач, който издържа на студ и глад, а страхът му е непознат. То е едро, масивно куче с хармонично развито телосложението и обилна космена покривка. Притежава масивни кости и отлично развита мускулатура. Видът му излъчва сила и внушава сигурност. Преобладаващата отбранителна реакция е активна. Агресивността не е силно изразена, но в същото време кучетата са резервирани в поведението си към непознати лица и демонстрират дистанцираността си с предупредително ръмжене и евентуално нападение. Към хищни животни (често и към кучета) агресивността нараства. Българското овчарско куче е съобразително, лесно се адаптира към средата, в която се намира и реагира адекватно на ситуациите, в които е попаднало. Към стопанина си демонстрира привързаност и вярност. Обонянието, слухът и зрението са много добре развити.
През 2001 г. Българската републиканска федерация по кинология приема стандарт за българското овчарско куче. През 2005 г. то е представено на среща в Белград, организирана по идея на FCI (Международна федерация по кинология), на която официално са представени националните породи на балканските страни, кандидатстващи за стандартизиране. Първоначалната идея е да се стандартизира една обща порода – „балканско овчарско куче“ – с подтипове „българско овчарско куче“, „гръцко овчарско куче“, „сръбски пастирски пас“ и т.н. Представителите на FCI обаче стигат до извода, че тези породи не си приличат дотолкова, че да бъдат регистрирани като една порода и трябва да регистрирани в пакет (като процедура), но всяка една да бъде регистрирана като отделна, независимо от останалите. Тази година то е регистрирано от FCI като Българско овчарско куче, порода със страна – патрон България.
