Древният Черветери (Cerveteri Etruscan Tombs) се намира в Южна Етрурия, на 50 км северозападно от Рим. Чрез пристанищата си Пирги, Алзиум и Пуникум градът придобива важно значение като търговски център. Етруското му име е интерпретирано по различни начини – Цисра, Кайсра и др. Във финикийска табличка от Пирги градът е записан като Кисри. Етруските гробници Черветери са включени в списъка на ЮНЕСКО със световно културно наследство.
През 253 г. пр. Хр. Черветери се оказва в конфронтации срещу Рим. Етруският град е победен и губи част от територията си, включително крайбрежието. Лишена от пристанищата си, тя е обречена на постоянна криза, която води до пълното й унищожение през 1 в. пр. Хр.
Територията на града покрива около 150 хектара, в сравнение със съвременния град, който заема едва 1/3 от това пространство. На места скалите достигат до 50 м височина и формират основната защита, а в участъците, където стават по-ниски или изчезват, са построени крепостни стени.
Етруските в Черветери построяват забележителна пътна мрежа, свързваща градовете им и повечето от пътищата са доразвити от римляните и се използват и до днес. В района на града няма разкрити същински разкопки, а само частични проучвания в района нa спортно игрище, където се откриват следи от храм на Хера.
Големият брой и богатството на гробниците говорят за високото развитие на града. В Черветери има пет некропола – Сорбо, Монте Абатоне, Кава дела Поцолана, Гропие ди Сан Антонио и Бандитача, където са открити над 400 гробници, формиращи на места истински улици на мъртвите, покрити с вулканичен туф. Повечето от гробниците могат да бъдат датирани между 7 и 6 в. пр. Хр. Най-разпространени са тези с подземна камера и тумулусите, в които вътрешните стаи имитират етруските жилища.
Съкровищата в гробниците включват много бронзови и сребърни предмети, фини златни накити, вази местно производство, включително известните “bucchero” и други, внесени от Гърция, рисувана керамика, включително просветителни фигурки.
Богатството на погребалния инвентар от Черветери е легендарно, а съдържанието е изложено във ватиканския етруски музей. Той е открит през 1837 г. под името Григориантският етруски музей. Основна част на колекцията са оригиналните находки от археологическите разкопки проведени в Черветери от 1828 до 1837 г.
