Събужда се то сутрин с мрънкане и целият му ден така отива, мърмори кисело то чак до стъмване … и вижда всичко във нюанси сиви.
Не е доволно то от времето, че силно слънце е огряло, или пък дъжд намокрил му е темето, вихрушка важната му работа е спряла.
Намръщено посреща то и хората: „Какво сте се захилили, бе, хора, какви проблеми пак са се отворили, не сте наред, на вас говоря!“
Поспри се малко, жалко ми човече, май от носа си ти не виждаш по- далече, огледай се и отвори сърцето, виж изгрева и погледни небето!!
Защо си жив на този свят голям, живееш ли или мъждукаш бавно, така ти винаги ще бъдеш сам, ще си угаснеш тихо и безславно.
Така ще си заминеш без следа, че никой не обича мрънкащите хора, отблъскваш всички, разбери това- дано ме чуеш и сърцето си отвориш!!
