Аз ли съм този,който ти давасън и животна самотната гара?
Стъпка по стъпка крачи към края си някакъв куц остарял февруари.
Беше април. И пак те обичах. Нищо, че рееше поглед към лятото.
Твоят май бърза да каже, че всяка земна любов е безумна и кратка.
После октомври – поет прозаичен – с вятър ще рони листата ни сухи.
Ние ще виждаме, ние ще чуваме как си отиваме слепи и глухи.
Тихо ще срещнем сърцата си топли в някой далечен студен януари.
Но дали са те същите и дали са те нашите никога няма да знаем.
