Странджанският „бял кукер“ е най-древната форма на честване на Сирни заговезни в България. Кукеровден в Странджа се празнува на Сирни заговезни и има карнавален характер. Само и единствено в този район на страната кукерът се проявява в най-старинната си форма – „бял кукер“, т. е. кукер без маска, с открито лице.
Кукеровден ще отбележат на 25 февруари (събота) в село Граматиково и 26 февруари (неделя) в Малко Търново.
Кукерът е облечен с бели ярешки или овчи кожи. Лицето му е начернено със сажди от изгорена ръженка запазена от последната жътва. Заедно с него върви и дружината му: кукерска мома, кукерска баба, доктор, стражари, които пазят момата, бръснар, поп и др. Всички персонажи от кукерската дружина имат пародиен характер. Обикалят целия град, а вечерта е кукерското шествие – “заораването” с дървено рало и обряда Паликош. Мъжете издигат на високо запален кош, пълен със слама. Около него се вихри голямо хоро. Когато кошът падне, всички се стремят да го прескочат за здраве.
