Надежда Стойкова е създател и ръководител на „Старс данс център”. Професионална балерина (Беларуско държавно хореографско училище; Мински колеж за изкуства и култура), бакалавър по балетна педагогика (Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство гр. Пловдив. По време на гастроли в Турция Надежда за пръв път вижда изпълнение на ориенталски танц. Магията на движенията, музиката и костюмите завинаги я пленяват и тя решава да се отдаде на това прекрасно и вълшебно изкуство. За да усъвършенства своето майсторство, посещава семинари в Египет, където учи при легендите на ориенталския танц – Лобна Имам, Айда Нур, Фарида Фахми, проф. Хасан Халил, Махмуд Реда и др.
BG Dancer: Здравей Надежда, как прекара изминалите празници? Имаше ли достатъчно танци?
Надежда: Здравей! Прекарах празниците чудесно, със семейството си, приятелите си, та дори и майка ми дойде на гости от Беларус.
BG Dancer: Работила си в държавния ансамбъл на Беларус и си специалист по балетна педагогика. Какво те плени в ориенталските танци и защо избра точно тях?
Надежда: Аз продължавам да се занимавам с балет, той е голямата част от живота ми, а и според мен е основа на всички видове танци. Това е като класическата литература за един писател. Може да пишеш детективски романи и фентъзи, но трябва да си чел Достоевски. В ориенталските танци ме плени преди всичко музиката. Толкова е различна за европейското ухо, че не можеш да й устоиш. Другото, което много ми харесва в ориенталските танци, е това, че една жена може да ги танцува на сцена, колкото желае, без никакво притеснение. Докато в балета, както и в спорта, има възрастово ограничение. Да не говорим за ограничения в килограмите.
BG Dancer: Всъщност си родом от Беларус. Ориенталските танци ли те доведоха в България?
Надежда: Ако ориенталски танци бяха „виновни“, по-скоро биха ме отвели в Египет- Меката на това изкуство, а не в България. (смее се). Тук ме доведе моят съпруг (българин), с когото се запознах и се ожених в Беларус.
BG Dancer: Разкажи ни как започна танцовата си кариера и какво за теб са танците.
Надежда: Танцовата ми кариера започва много преди моето раждане. Веднъж моята майка отишла на балет, когато е била на 17 години и тогава се зарекла, че ако има дете, ще е балерина. Общо взето нямах избор. Когато бях малка, опитах всевъзможни дейности – шах, скокове във вода, синхронно плуване, художествена гимнастика, танци, пиано, рисуване, тенис на маса… какво ли не! При нас не е редно децата да не спортуват или танцуват. Задължително е едно от двете – танца или спорта.
BG Dancer: Какви са бъдещите ти планове и кога да те очакваме в София?
Надежда: Плановете ми са големи. Но си давам сметка, че в България отношението към ориенталския танц е различно. И въпреки това нещата започнаха лека по лека да се раздвижват, основно в София.
Хората гледат в интернет, дори вече има хора, които правят разлика между кючек и ориенталски танц. Аз не спирам да се развивам, да пътувам и да уча. В танците, ако спреш на едно място и решиш, че вече знаеш и можеш достатъчно, веднага пропадаш надолу. Не се равнявам на нивото в България, равнявам се на световното ниво. Мисля, че моите ученици го заслужават и го оценяват. Много искам в България да се правят фестивали и семинари с големите имена в ориенталския танц и вярвам, че един ден и това ще стане
В София ще се срещнем съвсем скоро. Първо на 13 януари на ориенталския спектакъл с Евелина Папазова, а после на 5 февруари на моя семинар, организиран от ArabDance Club Anjely. Ще бъде доста горещо тази зима!
comments
