Движения от обездката: Отстъпване на шенкела, странично пристъпване на коня, завъртане около предницата
„В миналото упражнението „главата вътре и крупата вън” било използвано като подготовка за страничните движения, за да научат коня да отстъпва на шенкела. По-късно, покрай метода на Боше, е било прилагано завъртане на задницата около предницата на място, което има преимуществото да избягва вредните помощи с поводите на посредствените ездачи, за да общува волята на човека с коня по директен начин.” (Friedrich von Krane, Die Dressur des Reitpferdes, 1856).
Това е встъпителната статия към една нова поредица за движенията от обездката. В дискусиите по тази тема, участниците често спорят върху това кои движения се считат за „класически”, и какви критерии определят дали едно движение е „класическо”, „цирков номер” или „движение от състезанията”.
Има два главни критерии, които могат да бъдат приложени при решаването дали едно движение или упражнение е класическо, или не. От една страна, има исторически фактор, който следва да бъде взет под внимание. Движение или техника, които са са били обичайно практикувани в миналите векове (особено по време на Ренесансовата и Бароковата епохи, т.нар. „класически” период на обездката), трябва да се считат за класически. Много от тези класически упражнения са забравени в наши дни, въпреки че все още могат да бъдат от голяма полза за съвременните коне.
От друга страна, класическата обездка е базирана на конската биомеханика и психология, и една от главните й цели е гимнастически да се развият конските ходове до техния максимален потенциал, така че конят да се движи с такава грация, лекота и изразителност под ездача, както когато е на свобода. Следователно всяко движение, което помага да се подобрят ходовете или да се обясни определена помощ на коня, също може да бъде считано за класическо.
В ранните стадии от обучението на коня, след като се е научил да върви напред по прави линии и големи кръгове, когато е запознат с идеята за огъване (постановки) и завиване чрез езда в кръг, през ъгли и волтове, той трябва да се научи да се огъва и да стъпва настрани от посоката на огъване, така че вътрешните му крака да се кръстосват пред външните.
Класическо движение от обездката, особено за огъване и пристъпване настрани от огъването, е рамото-вътре. Обаче преди ездача да се опита да направи напълно развито рамо-вътре, има смисъл да подготви коня, като му обясни основните компоненти със свързани, но по-елементарни упражнения –увеличаване на кръга от вътрешния шенкел, отстъпване на шенкела, завъртане около предницата в движение и странично пристъпване.
Би могло да се каже, че съществува гимнастическа прогресия, която води до рамото-вътре. Исторически погледнато също е имало несъмнено прогресивно развитие, което е павирало пътя за рамото-вътре и може да бъде проследено в класическата литература.
Първото от тези подготвителни упражнения изглежда е било „главата навътре-крупата навън”, по голям кръг. Барон фон Айзенберг (Wohleingerichtete Reitschule, 1748) го нарича „едно от най-важните движения, което служи преди всичко за да направи коня маневрен”. По-нататък той обяснява: „Това упражнение е полезно също и за своенравните коне, които оказват съпротива и са склонни да се изправят на задни крака, или които в друго отношение са нервни или игнорират помощите на ездача, защото това движение дава възможност на ездача да постави главата на коня добре, да прекрати упорството му и да го подчини. Накратко, нищо не прави коня по-гъвкав и не изправя грешките и ината му по-ефективно.”
Айзенберг дава следното описание на движението: „Мога да кажа, че ездач, който знае как да използва това движение, ще може да постави главата на всеки кон коректно, независимо от породата или типа му, и независимо дали шията му е добре сложена или не, докато процедира по следния начин: ездачът започва на ходом и когато конят е готов, преминава на тръс, като се уверява, че конят винаги върви напред в равномерно темпо – тъй като всичко зависи от тази регулярност. Ще е лесно да се поддържа коня в тръс, дотогава докато ездачът внимава да среща контакта на коня с лека ръка, при всички обстоятелства. Когато конят отведе главата си настрани от посоката на движение, ездачът трябва да отпусне поводите, тъй като това показва благодарност за положеното усилие. … Той (ездачът) трябва също да тегли вътрешния повод периодично навътре, за да изнесе външното рамо на коня навън, защото това е най-важният елемент. За това не е достатъчно само да се тегли главата на коня навътре към кръга и да се огъне шията на коня; ездачът трябва също да внимава да доведе раменете (на коня) навътре, което означава да ги насочи към центъра и към пилона. Това е причината, поради която е необходим пилон в училището. Човек не бива да тормози коня прекалено много с това движение; първоначално да се задоволява с 4-5 стъпки, а след това да иска повече, когато конят стане по-силен.”
Табелки XVI и XVII илюстрират описанието на Айзенберг. Конете са изобразени в положение, близко до рамото-вътре – тяло образуващо остър ъгъл към линията на окръжността и с глава насочена към центъра на кръга, който е отбелязан с един единствен пилон. Гръбнакът (на коня) е огънат обратно на посоката на движение, така че вътрешните крака се кръстосват пред външните.
Това упражнение е доста многостранно, тъй като тялото на коня може да бъде поставяно под континуум от ъгли. Когато крупата стои отвън по първоначалната следа, а раменете се отвеждат в един по-малък кръг, това по същество е рамото-вътре, особено ако външния преден крак стъпва по същата линия на окръжността.
Ако тялото на ездача остава по първоначалната линия на кръга, докато крупата се изнася навън, а раменете на коня се преместват навътре, упражнението е по-близо до отстъпване на шенкела. Този вариант е по-лесен и може да бъде използван като подходящо въведение към латералната работа на тръс или ходом.
Ако конят не разбере искането да отстъпва на шенкела и да се движи настрани от огъването, ездачът може да спре коня, да увеличи ъгъла на тялото на коня спрямо линията на окръжността до 90 градуса, така че гръбнакът му да е успореден на радиуса на кръга, а центърът на окръжността да се пада между ушите на коня, и след това да поиска от коня да стъпва настрани по линията на кръга на ходом (отстъпвайки на същия шенкел както преди), без промяна в разположението на конското тяло. Това упражнение е наречено завъртане около предницата в движение.
Всички гореописани упражнения – завъртането около предницата в движение, отстъпването на шенкела по кръга и рамо-вътре по кръга, „разтварят” напрежението и блокадите в конските тазобедрени стави, мускулите на корема, шията и задтилъка, и могат да бъдат използвани за да ангажират вътрешния заден крак, което ги прави неоценими гимнастически инструменти.
Едно много добро упражнение например, е да се започне с отстъпване или рамо-вътре по кръга на ходом, после да се увеличи ъгъла на тялото на коня спрямо линията на окръжността чрез вкарване на раменете му малко по-навътре, докато гръбнакът на коня стане успореден с радиуса на кръга. Продължете за няколко стъпки или четвърт окръжност. После яздете право напред, следвайки радиусът на кръга. Като достигнете до срещуположната страна на кръга, сменете посоката и започнете отново с отстъпване на шенкела или рамо-вътре.
Основни грешки при тези упражнения са: загубата на темпо (забавяне) и прекъсването на връзката в основата на шията чрез прекомерното й странично огъване (ако външния повод не поддържа достатъчно сгъването, осъществено от вътрешния повод), което води до издаване на външното рамо; конят се изкривява и „изпада“ върху външното си рамо, с последващо пренатоварване на външния преден крак.
При завъртането около предницата в движение, допълнителна честа грешка е загубата на подравняване, така че тялото на коня вече не е успоредно на радиуса на кръга – понеже или раменете се придвижват по-бързо от задницата (когато коня отстъпва от шенкела на по-гъвкавата си страна), или задницата се измества настрани по-бързо от предницата на коня (когато отстъпва на шенкела от по-нееластичната си страна). Някои коне ще отстъпват назад, така че вътрешния заден крак се кръстосва зад външния, вместо пред него, като по този начин упражнението става неефективно. Други коне ще избързват напред от седалището и помощите с поводите, което също осуетява смисъла.
Всички тези избягвания са индикации за скованост в конските тазобедрени стави. Ако конят тръгва назад, значи той още не е истински на помощите за подкарване. Ако конят намалява кръга веднага щом рамото му се вкара навътре, той все още не е истински подчинен на вътрешния крак и външния повод. Задните му крака все още изтласкват повече, отколкото са склонни да носят, а конят още не е съвсем на седалището. Ако темпото се забавя, конят не е достатъчно напред, на подкарващите помощи.
Всички тези упражнения могат да бъдат обяснени на коня чрез работа от земя, без теглото на ездача в седлото. Често така е по-лесно за коня да разбере, отколкото ако трябва да се учи с ездач на гърба си.
Когато конят разбере завъртането около предницата в движение, както и отстъпването или рамото-вътре по кръга, ездачът може да поиска от него да прекоси манежа след първия ъгъл на дългата страна чрез отстъпване на външния шенкел по диагоналната линия. Отначало конят е разположен към външната страна. Накрая това упражнение се превръща в полупристъпване, при което конят е огънат в посоката на движение.
На този етап ездачът може също да поиска от коня да отстъпва на шенкела покрай дългата страна на манежа, поставяйки крупата навътре, докато главата все още е сгъната към външната страна на манежа. Ако целият гръбнак е огънат навън, това упражнение се нарича обратно рамо-вътре. Ако гръбнакът на коня е огънат към вътрешността на манежа, и външните крака се кръстосват пред вътрешните, движението се нарича крупа-вътре. При същинското отстъпване на шенкела, гръбнакът на коня се поддържа сравнително прав, но главата е леко сгъната обратно на движението.
Ако изместването на хълбоците или раменете отначало е трудно за коня, може да е много полезно да спрете и да увеличите ъгъла на конското тяло на 90 градуса спрямо линията на движение, което или ще вкара задницата навътре, с глава обърната към стената, или ще вкара раменете навътре със задницата към стената. Когато тялото на коня е успоредно на късата стена на манежа (приемаме, че дългата страна, четвърт-линията и централната линия са ни линията на движение), ездачът иска от коня да стъпва право настрани от същия шенкел както преди, отначало огъвайки коня в посока обратна на посоката на движение. По-късно, конят може да бъде извит в другата посока. След няколко крачки, ездачът се връща към първоначалното отстъпване на шенкела или странично движение, за да тества дали конят е разбрал искането за отстъпване на шенкела. Това движение се нарича странично пристъпване. То има същите главни отбягвания, които бяха споменати по-горе при завъртането на предницата в движение – като загубване правата линия на тялото (понеже или раменете, или задницата на коня се движат по-бързо, и обратно), отстъпване назад, избързване напред през седалището и външния повод, и подхвърляне на главата (поради скованост в задтилъка и шията).
Лесно е да се види, че отстъпването на шенкела може да бъде използвано като добро подготвително упражнение за истинските латерални движения. Ездачът може да наруши изискванията, и да поиска от коня първо да премества или раменете или задницата си странично навътре или навън от пътеката, по която язди, без да огъва много гръбнака му. Когато това стане лесно за коня, ездачът може да добави и огъването. Като основно правило, огъването в посока обратна на движението е по-лесно за коня, отколкото огъването в посоката на движение. С други думи, рамото-вътре и обратно рамо-вътре са по-лесни за коня от крупа-вътре, ранвер и полупристъпване.
Превод: Д. Христова
Автор: д-р Томас Ритер
Източник: www.artisticdressage.com
