Да се разкаже за този препарат накратко е сложна задача. Метформин по мнението на много специалисти е идеалният препарат за горене на мазнини. Дали е така, ще се опитаме да разгледаме този въпрос по–подробно в тази статия.Метформин е перорален антидиабетен препарат, който принадлежи към групата на бигванидите. Хипогликемизиращият му ефект е установен през 1929г. от Hesse и Taubmann във Вроцлав. Разработени са три препарата от групата на бигванидите – фенформин, буформин, метформин. През 1957г. започват клинични проучвания с бигваниди, в хода на които е установена връзка между приложението на тези медикаменти и развитието на лактацидоза, като за фенформин рискът е бил 50 пъти по-голям от този за метформин. В резултат на това фенформин и буформин, а впоследствие и метформин са забранени за употреба през 1977г. в САЩ, през 1978 – в Германия, Швейцария, Австрия, Скандинавските страни, през 1982 – във Великобритания. През 1993г. след преоценка за качествата на метформина въз основа на сериозни международни проучвания, той е отново регистриран от Агенцията по храните и лекарствата в САЩ, както и в Европа.Метформин е единственият представител на групата на бигванидите, който се използва понастоящем. Почти веднага след появата си препаратът намира приложение в спортната практика. Можем да считаме метформина за орален инсулин .Той се приема за лечение на инсулинозависим диабет тип II, при това доста успешно, макар че по сила на действие значително отстъпва на инсулина.При някои пациенти, които употребявали инсулин и метформин, е забелязано, че той намалява натрупването на подкожна мазнина в следствие употребата на инсулиновите инжекции.Метформин намалява чернодробната глюкозна продукция (глюконеогенезата) и повишава периферната утилизация на глюкоза от мускулите. Метформин подобрява периферната инсулинова чувствителност, чрез въздействие главно на пострецепторно ниво на инсулиново действиеМетформин забавя усвояването на глюкозата, а това е незаменимо за хора с повишена глюкозна толерантност. Препаратът усилва и анаеробната гликолиза в периферните тъкани. Метформин снижава ендогенната секреция на инсулин, но най-главното е, че повишава свободните мастни киселини и глицерина в кръвната плазма, тоест усилва липолизата (изгарянето на мазнини).Най-често използваният метод е да се приема Метформин на фона инсулинови инжекции. В този случай почти не се наблюдават странични ефекти – възможна е появата на диария, но това е много рядко. За съжаление в тази комбинация трудно могат да се видят пълните възможности за изгаряне на мазнини на препарата.Според мен приема на Метформин е оправдан в случаите, когато неговите свойства за изгаряне на мазнини са най-проявени. Приемът на препарата може да се съпровожда от симптоми лека хипогликемия много по-слабо изразена, отколкото при прием на инсулин. Времето за приемане не трябва да надвишава 18-22 дни, почивката след цикъла трябва да е в рамките на 1-2 месеца, по-кратките периоди на почивка водят до адаптация към препарат и съответно намаляване ефекта на чистене на мазнини.Обичайната дозировка, при която страничните ефекти са минимални, но имаме чистене на мазнини, е 1375-1500 мг.Препаратът може да се приема и в по-високи дози 1700-2000 мг, но в този случай рискът от появата на странични ефекти е много по-голям. Дневната доза трябва да се разделя на два-три приема и да се приема по времена хранене.Слабото място на Метформина – много странични ефекти. Впрочем практически е възможно те да бъдат избегнати. При малка част от приемащите се наблюдава диария. Това не е смъртоносно, но все пак е доста неприятно. Пристъпите на диария са първият сигнал, че дозировката трябва да се понижи. При дозировки 1375-1500 мг диария обикновено не се наблюдава.По-неприятно е друго – Метформин съществено повлиява на секрецията на инсулин, затова дългия прием може да доведе до необратими последствия. За да бъдат последствията необратими, трябва приема многократно да е увеличен от препоръчаните 18-22 дни.Метформин блокира усвояването на глюкозата, затова при високи дози е възможно да се наблюдава повишаване на кръвната захар. А при дълъг прием на високи дози може да настъпи хипергликемия, която може да доведе до хипергликемична кома и смърт. Затова по времена прием на метформин трябва постоянно да се проверява нивото на кръвната захар. При достигане на високи нива на кръвната захар метаформин трябва да бъде спрян за 1-2 дена и в този период да се направят няколко инжекции инсулин.
