Как да избегнем посещение на съдебен изпълнител и запор на имущество
Забавянето на плащания е спътник на кризата. От това се оплакват банки, мобилни оператори, търговци, лизингови дружества, кабелни оператори, доставчици на интернет. В последните няколко години проблемът даде поле за бизнеса на колекторските фирми. Отвори работа и на съдебните изпълнители. Клуб 50+ потърси техните съвети в помощ на длъжниците.
Как изглеждат нещата от гледна точка на клиентите, натрупали просрочия? Зле. Трудно се взима решение коя сметка да бъде платена по-напред. Най-често хората реагират на финансовите институции и доставчиците на комунални услуги, които им напомнят за изтеклите срокове най-упорито. Така обаче се създават предпоставки за „оголване на фронта“ там, където без напомнящи писма и телефонни обаждания задължението неусетно е набъбвало. Тези са случаите, при които изневиделица на вратата се появява съдебният изпълнител – готов да описва имущество или направо да обявява имота за продан.
Професионалните събирачи на вземания смятат, че изход от забатачените кредити и камарата сметки има, стига
да не се прекъсва връзката
с тези, на които дължим пари. Липсата на диалог, невдигането на телефона, смяната на адреса са признаци, които правят кредиторите подозрителни. Те не знаят каква е причината и съвсем естествено допускат опит за измама, което ги кара бързо да предприемат събиране на вземанията по съдебен път. Обратно, ако клиентът им обясни – писмено или в личен контакт – какви са затрудненията му и как възнамерява да разреши проблема, те са склонни да отсрочат принудителното събиране.
При първите признаци за пропукване в семейния бюджет е добре да уведомим кредиторите и търговците, с които имаме някакъв погасителен план, разположен във времето, съветва шефката на фирмата ЕОС Матрикс“ Райна Миткова-Тодорова, която бе избрана неотдавна за председател на Асоциацията на колекторските агенции в България.
Една от целите, записана в учредителните документи на организацията, е спазването на етичните норми и запазването на достойнството на клиента длъжник. Затова подходът ни е да помогнем на хората, изпаднали в неплатежоспособност, да намерят изпълнимо решение на проблема си, обяснява Миткова-Тодорова.
Промяната на погасителния план
е стъпка, която дава глътка въздух. Опасността е, ако примерно един потребителски кредит бъде разсрочен по-дълго във времето, общата сума, която ще трябва да се плати, да нарасне. Затова е добре да се договори гратисен период, в който да се навакса забавянето, без да нараства дължимото, съветват специалистите.
Когато средствата не достигат, хората най-често пропускат плащанията там, където няма опасност услугата да бъде прекъсната. Масово се отлага плащането на парно, за разлика от сметките към електроснабдителните дружества. Дали обаче се следят лихвите за просрочените суми? Практиката показва, че най-големите натрупани задължения растат най-бързо именно заради наказателните допълнителни такси, които доставчиците начисляват.
Сходно е положението с кредитните карти и вноските към лизинговите дружества – те по принцип имат високи лихви при просрочия. Статистиката на колекторските агенции показва, че хората, които задлъжняват по банковите си продукти, са малък дял, но размерът на вноските и високите лихви прави много по-трудно излизането им от омагьосания кръг.
Не бедните, а хората със средни доходи изпадат в дългове
„Масовото мнение, че най-бедните най-трудно се справят с плащанията на задълженията си, се опровергават от данните, с които разполагаме“, коментира Райна Миткова-Тодорова. „По време на третата година след началото на кризата хората с минимални доходи трайно са спрели да потребяват стоки и услуги, които не могат да си позволят. Българите със среден доход обаче се държат различно – те не отчетоха намаляването на приходите си навреме и продължиха да живеят според достигнатия в хубавите икономически години стандарт, на практика на ръба на своите възможности. За тях и минималната промяна на планираните плащания означава изпадане в задлъжнялост. И ако за ползващите услугите на топлофикационните дружества плащанията търпят отлагане, то тези, които се отопляват на ток, са на практика без избор. При недостиг на средства, най-често се пропускат плащанията по кредитните карти и лизингите. Това на практика прави финансовото им положение още по-тежко“.
Едва 12 на сто от случаите на неплащане се дължат на безработица, сочат данните на асоциацията за януари. Променил се е профилът на длъжника – днес той е между 40 и 50-годишен, живее в голям град. В предишните години е достигнал висок стандарт, бил е зареден с оптимизъм, теглил е голям кредит, ползвал е скъпи услуги. Задълбочаването на кризата, неблагоприятните промени в икономиката са направили по-трудно покриването на предишните разходи.
На 48 на сто от длъжниците им бавят заплатата
11 на сто покриват скъпи медицински услуги, 4 на сто посрещат високи сметки за ток в студената зима, 2 на сто се оправдават с парното.
„Когато стане ясно, че месечните ви разходи надвишават приходите ви, трябва да вземете мерки и да препланирате плащанията си в максимално кратки срокове“, съветва Райна Миткова–Тодорова. „Ако се налага, временно се лишете от услуги, които не са ви жизнено необходими – сметките за кабелната телевизия, за интернет, ако не работите с него, обединете сметките си и разходите по кредитните карти и малките кредити, защото по всеки от тях имате такси, които допълнително натоварват бюджета ви. Плащайте редовно, дори и частично големите си задължения, защото веднъж пропуснати, те попадат трайно в графата на „неплатимите“. И не на последно място, продайте онези стоки, които вече не можете да си позволите, дори това да ви се струва неприемливо на този етап. Защото колкото повече се задълбочава проблемът, толкова по-големи загуби ще отчетете на финала“.
