Норвежка горска котка – PetVet.bg – Онлайн съветник за домашния ти любимец

2
Добави коментар
PetVet.bg
PetVet.bg

05.03.2012

Източник: Froskeland

Темперамент: В домашна среда норвежката горска котка е уверена, уравновесена и сдържана – рядко издига глас. Ласките на стопаните й могат да бъдат посрещнати с удоволствие, но тази котка сама ще прецени кога е получила достатъчно. Норвежката горска котка е изключително добър и търпелив ловец. Уменията й обаче не свършват дотук – тя е и добър катерач и умее да слиза от дърветата с главата надолу, за разлика от другопородните си роднини, предпочитащи спускането с поглед нагоре.

 

Външни белези: Главата е клиновидна. Профилът е характерен – линията от върха на челото до края на носа е напълно права. Очите са зелени или златисти. Ушите са дълги и със средна големина и са насочени напред, като окосмяването в тази област е особено силно. Върхът им завършва със снопче косми, подобно на рис. Бузите са снабдени с обилно окосмяване, това се наблюдава и по шията, където козината образува яка. Трупът и крайниците са издължени, като тазовите са с по-голяма дължина от гръдните. Тазовите крайници притежават „панталонки” от гъста козина. Опашката започва с широка основа. Цветът на космената покривка при норвежката горска котка варира силно. Козината е състои от два слоя, които я правят особено гъста и плътна.

 

Оценка на породата:

                   

В семейна среда:                                Здравословни проблеми:

Игривост:                                            Поддържане на козината:                               

 

Здравословни проблеми: Норвежката горска котка е предразположена към заболявания на сърцето и бъбреците. Изследвания сочат, че норвежката горска котка боледува и от генетична аномалия, свързана с гликогена (метаболит на глюкозата или кръвната захар). Макар и рядко, тази порода може да показва симптоми на тазобедрена дисплазия (заболяване типично за едрите породи кучета).

 

История, произход и предназначение:  Предполага се, че норвежката горска котка е роднина на ангорската котка, която, внесена в Норвегия, се адаптирала към студения климат и изменила козината си. Специалната селекция за норвежки горски котки започнала доста по-късно – едва през 20в., когато малкото градче Трисил записало името си в историята на фелинологията като положило основите на породата, създавайки базисен генофонд от поне 200 животни. И до днес норвежката горска котка е герой на народните приказки от родния си край.