Публикувано от
Magicktarot – Соня Петрова
Пшеницата е изключително мистериозна култура, както и царевицата, оризът и тук-там картофите. Това са растенията, на които не са намерени диви аналози (или предшественици) и които са позволили да се създадат цивилизациите. Защото предполагат голямо производство на трайни храни, което пък създава благоприятни условия за съвместно живеене на голям брой хора и избавя людете от необходимостта постоянно да ловуват, отглеждат животни и т.н.
Някои твърдят, че извънземни са ни ги дали, когато са ни обучавали как да строим цивилизация. Други наричат извънземните Небесни Учители. Трети – Богове. Четвърти – другояче. Но каквото и да е било, факт е, че пшеница, намерена в една от египетските пирамиди, била покълнала в наши дни. Колко силна е спящата енергия в семената! Изобщо – може много да се говори за пшеницата. Зелени кълнове – даже не кълнове, а стръкове – до 10-15 сантиметра са невероятен енергизатор – пробвала съм ги лично! На запад се продават готови, посадени в съдинка – като трева за котки.
Разбира се, не за всеки е удобно да си сади пшеница вкъщи. Затова по-лесни са кълновете. И те са много полезни, вкусни и също дават невероятна енергия! Звучи малко жестоко, но е факт, че най-голяма енергия получава човек, когато яде живо същество. По тази причина любимият ми Алистър Кроули е препоръчвал да се хапват живи стриди. Аз препоръчвам да се ядат живи кълнове. Слага се пшеница в една купа за супа и се потапя във вода за 2-3 часа. После се изцежда, измива и покрива с мокра салфетка. На следващия ден се измива пак поне 2 пъти. За около 24 часа покълват и се ядат. Може самостоятелно, може с мед и т.н. Важното е да са сурови.
И сега пристъпвам към производните на пшеницата и другите зърнени култури – а именно – хлябовете. Колкото и да сме цивилизовани и вече да можем да си купим всичко готово от магазина – хлябът на първо място – все още можем да си правим хляб и в домашни условия.
И аз, особено откакто съм с бебе и за първи път в живота си стоя повече вкъщи, напоследък меся няколко пъти.
Разбира се, бялото брашно, което навремето е било най-ценно, в наше време не е долюбвано. Преди да направиш питка от трици е било знак за беднотия и недоимък. Всички помним приказката за Златното и Черното момичета. Там мащехата направи за завареничето питка от трици… В наше време нещата са се обърнали. По-скъпи излизат триците. Но сега няма да разнищвам цените и пазарите.
Лично аз приготвям основно питки от ръжено брашно, ръжено-пшенично или грахам. Само веднъж правих с бяло – ще представя тук и тази пита.
И да пристъпя към хлябовете.
Пълнени с лук питки от ръжено пълнозърнесто брашно
Не съм много по рецептите – в смисъл, че всичко правя на око. И нито знам грамажи, нито как точно се готви, пече и т.н. Малко автопилотна съм на тази тема. Това май се дължи на дългия стаж в областта. Нищо, че става дума единствено за домашна употреба. Но ще се опитам да опиша криво-ляво какво съдържат тези питки и как се правят.
Продукти:За тестото:Около килограм ръжено брашно, което съдържа и цели семена лен, овесени ядки, слънчоглед и пр.1 пакетче жива маяхладка вода1/2 кофичка кисело мляко1 ч.л. сода бикарбонат1 ч.л. сол2 ч.л. захар100-200 мл олио или разтопено масло (в зависимост от вкуса)За плънката:2-3 глави кромид лук2-3 червени или зелени чушки (пиперки)Червен пиперчерен пиперчубрицакуркумасолТестото се прави като за пита. Маята се разтваря в 1/3 чаена чаша хладка вода (може с лъжичка брашно и захар) и се изчаква докато се вдигне два пъти от първоначалното. В киселото мляко се сипва лъжичката сода – и то също се вдига. Брашното се смесва със солта, другата лъжичка захар и в него се изсипва шупналата мая и киселото мляко със сода. Изсипва се и олиото/маслото. Добавя се вода, колкото е нужна. Меси се яко, докато стане хубаво, средно меко тесто. Оставя се да втаса около 30 минути. Междувременно се приготвя плънката. Лукът и чушките се нарязват на дребно и се пържат (или варят на пара, или малко вода) с подправките. Когато тестото втаса – то си вдига близо два пъти обема (но ръженото тесто не го вдига толкова), се оформят по личен вкус питките. Може да се точи тестото и да се завиват в едно цяло парче, може да се правят от две слепени парчета (каквито са на снимката). Поставят се в намазана с олио тава и се слагат в затоплена до 50 градуса фурна – да повтасват още 20-30 минути. После се пуска фурната на около 220 градуса и се пекат около 30 минути (може и по-малко), докато придобият готов вид (и мирис).Със същата плънка правих и погача с бяло брашно – подобна на тутманик. Плънката се слага по същия начин, по който се слага сиренето. Получи се интересно и вкусно.
Ето и питки без плънка – само от ръжено тесто.
Е, постни неща са си това! Успокоявам се, че сега тече Великият пост и мога да си позволя малко тестени работи. Иначе питките вървят и с вино, и с бира! И с боб, и с леща. 🙂 А може да се направят и с плънка от кайма или кълцано месо… Наздраве и късмет!:)
