Почистих килера – изхвърлих всичко излишно.Последната капчица вяра побързах да сложа на скришно.Изхвърлих всички нечестни приятелства, стари обиди, ограбващи ме познанства.Изведнъж се получи доста пространство.Изметох и амбиции разни. И рафтовете останаха празни.Тогава започнах да подреждам:Най-отгоре, като крехък и фин порцелан, подредих всички мои надежди.До тях – някой и друг бъдещ план.После, на по-долния ред, като луксозен пакет, сложих най-скъпите спомени.В килера оставих, безспорно, най-важното само: за точка опорна – едно вярно приятелско рамо.Последно – проветрих и стана прекрасно!А беше толкова задушно и тясно…
Автор: Кристина Филипова
