За жените, принцесите и още нещо Времето невинаги е леко като перце
Ние, жените, сме ощетени от природата. Погледнете мъжете: повечето от тях остаряват, запазвайки мъжественото си излъчване. Например Шон Конъри, Мел Гибсън, Ален Делон и др. известни лица, над 50 годишна възраст, са не по-малко привлекателни за жените от Том Круз, Леонардо Ди Каприо и следващите ги цяла плеяда млади красавци. Можете ли да кажете за София Лорен или вече покойната Елизабет Тейлър, че с годините не са изгубили своя сексапил? Та дори и Памела Андерсън, въпреки огромните си изкуствени гърди! Какво остава за нас, обикновените жени, които дори и като млади сме били само хубавки, не и красиви?!
Ще кажете, че младостта и красотата вървят ръка за ръка?
Че всяка младост е красива и безгрижна, зрелостта – отговорна и престижна, а старостта – мъдра, но незавидна…
За нея не ми се говори и макар че от няколко години ми казват „бабо“, все още не се чувствам стара. С годините тялото на жената натежава. Разбрах, че вече не съм млада, когато един ден под душа погледнах надолу и вместо пръстите на краката си видях корема. Както казваше уж на шега една моя позната, това е географията на възрастта: след определени години при жените всички равнини стават възвишения, а предишните възвишения – свлачища. Какво да се прави: тектоника – разместване на земните пластове. Стига да има кой да ги размества… въпреки всичко бихме били доволни. Доколкото си спомням, Пушкин има такъв стих: „Любви все возрасты покорны“ – на любовта всички възрасти са подвластни.
Преди време гледах един много сладък филм с Мел Гибсън, който четеше мислите на жените. Навярно има създаден и филм за това, какво мислят мъжете, но не съм го гледала. Обаче много бих искала да съм мъж! Тогава няма да се притеснявам, че обиколката на ханша ми е станала по-голяма от тази на гърдите, че имам стрии или целулит на краката. Няма да си купувам разни мазила за стягане на кожата, за премахване на целулита, за „извайване” на бюста, за изглаждане на бръчките и прочее и прочее, докато тоалетката ми заприлича на аптека…
Времето лекувало – дрън дрън!
Лекува, ако си на 7 или на 17. Когато си на 5 години по цял ден играеш на принцеси, а до 10 си малката принцеса на тати. От 15 да 25 се чувстваш като принцеса всеки път, когато някой те погледне с влюбени очи. После мечтаеш от Пепеляшка да се превърнеш в принцеса, но не всяка улучва вярната приказка – едни момичета се омъжват за Звяра, други – за Жабока, но колкото и да ги целуват, те никога не се превръщат в прекрасни принцове. Някои губят вяра в любовта и като Малката русалка се прощават с живота, а други, като Покахонтас, я намират в задморски принцове. Все едно дали ще е принц или просяк, до 40 г. трябва да си намерила своя избраник. После оставаш като Спящата красавица, която няма кой да събуди с целувка. А когато все пак се събудиш, вълшебното огледало на Снежанка не ти напява успокоителни слова. И ти с ужас установяваш един ден, че от принцеса си се превърнала в Баба Яга и с теб плашат малките деца… Така че възрастта винаги е от значение! Колкото до приказките… Цял живот съм била Пепеляшка.
Чистя, пера, готвя… и износвам старите дрехи на непознати европейски „принцеси”. Чакам своя принц (може и арабски) да дойде и да ме отведе в приказните си палати. Много българки са като мен. Чистят къщите на цяла Европа и чакат своя принц. А той вместо да поднесе кристална пантофка в краката им, издига меч над главите на сестрите ни (медицинските)…
Така е, като още вярваме в приказки…
Създадена на 13.03.2012 г.
