Нарисувай ме с дъх върху облак,за да мога с дъжда да се връщам.Тук при тебе е детството топло.Тук е старата бащина къща.
Нарисувай ме с лъч върху изгрев, за да мога росата да пия. Да се къпя в очите ти чисти. И при теб да остана, Родино.
Изсечи ме с длето върху камък сред скалите, обвени от вихър. За да мога на твоето рамо да склонявам глава вечер тихо.
Напиши ме с море върху пясък, който помни все твоето име. И, стопил се от бурните ласки, тук при теб е останал, Родино.
Разпилени в различни посоки, надалече препускат душите. Но тук са мечтите високи. И тук е пределната есен на дните ни.
