Както се пееше в една песен – „Не исках да го правя, но ти не ми остави избор…“ или иначе казано – не исках да те прецаквам, ама ти си го изпроси направо!
Ученическият живот е доста скучен… Не си мислете, че е кой знае какво – като изключим простотиите, които дават по телевизията, защото едно 90% от това е лъжа и всичко е нагласено, времето в училище прекарваме в преструвки, слушане на музика, чат-пат игра на карти и заяждане с някого… Абе пълна тъпотия е! Понеже младото поколение вече е пробвало почти всичко дето може и сега му остава само да пуфти и да се депресира, та общо взето… „Каменните“ ни ученически сърца трепват само когато чуем думите „изпитване“, „контролно“ , „класно“ , само и единствено тогава!!! Днес да речем трептяхме заради последното. Събрахме се необичайно много хора – около 18-19 (от 26. На пръв поглед не е толкова много, ама по default сме 13-14 до 15… nevermind) и естествено си намерихме начин как да се измъкнем от ситуацията. Намери се „извор“, от който се преписа информация достатъчна за 3.50 . Ожесточено се снимаше и преписваше, всеки гледаше да си спаси задника и толкоз – нищо и никой не беше от значение освен собственото „Д“. Бях настрани, не че не исках и аз информацията, просто чаках да ми изпратят снимка на телефона, та се хванах и преброих колко билета за успеха има. 16… Само 16 (или 17 не помня точно), а ние бяхме повече, т.е ще да имаше и пътници за ‘Титаник’ в стаята… Всеки преписа, преснима и зае мястото си, само аз (идиотът) все още си стоях най-спокойно настрани (всъщност само нагледно беше така – бях се замислил за нещо) и циклих, загледан в чина… За да спася своя задник, трябваше да прецакам своето другарче по чин (другари, комунизмът е жив, нищо че това се отрича). Въпроса беше дали исках да го направя? Стоях до едно момиче, което винаги си стоеше на онова място, дето в момента се явяваше спасителният пояс. Седях и гледах, докато тя не влезе през вратата и… Не й казах нищо, просто се усмихнах и си седнах на мястото – всички тия вълнения, види се, за мен бяха напразни. Петима бяхме тия дето изгърмяхме (което значи че сме били повечко хора, ама аз пък не съм броил колко сме били, а само предполагам) + още един от умната група, който показа, че има поне капка достойнство и също гръмна с нас (не преписа имам предвид). Няма да казвам кой е, той си знае.
Защо ви го разказах това ? Защото съм идиот и не съм преписал ли? Да, това си е мой проблем, прави сте! Но друга ми е мисълта – за да се спася аз, трябваше да прецакам някой друг… Сега разбирате ли ме накъде бия? Прееби другарче, за да спасиш собствения си задник. Тоя закон царува от край време в Българията и това е едно от нещата, с които не трябва да се хвалим много-много (поне според мен). Това не е една от нашите ценности (тарикатите ги има по целия свят, не си мислете, че точно вие сте най-големият! Българите може да сме хитри, ама сигурно има и по-хитри от нас…) и не трябва да се гордеем с това, че сме прецакали „тоя и оня“ или греша? Ясно ми е, че съдбата така го прави, че все да има прецакани, но защо не оставим ония дето по право им се полага, да си вземат онуй дето им се полага и да идат доволни? Защо трябва аз да съм тарикатът, дето ще лиша човека от онова, което му се полага? Я тарикатите да си помислят – ако утре дойде някой и ви каже, че държавата ви връща на дядо ви еди си кой имот, а сега по право е ваш – ще ви е хубаво, нали така? Ама ако дойде някой по-тарикат от вас и ви го вземе? Как ще се почувствате? „Аз ли бе?! Кой бе?! НА МЕН ЛИ БЕ?! Аз, да ми направят така, пък ще му е*а майката на оня, хайде де! Само на мен така да стане, оле, оле .. !!?!“ – това ли ви е първата реакция? Глупци…
Трябва да престанем да се правим на тарикати и да прецакваме своите другарчета, било то по чин, по офис, по врата, по място за паркинг и т.н … Когато това стане и станем малко по-добри, когато всеки от нас започне да се задоволява само с това, КОЕТО МУ СЕ ПОЛАГА, тогава вече може да станем европейци (не глупаци, а милосърдни хора!) и да се наречем по-добри! Готино е да кажеш „българина е най-големият тарикат! Мятаме ги всичките по целиот свет, та затуй и аз се кефя, че съм българин!“ , обаче това може да го чуете само в някой селски хоремаг и никъде другаде… Това са тъпи селски и изостанали мишления, които трябва да се забравят!! Трябва да останат в миналото! Да хванат под ръка комунизма и да си идат с него!! (честно казано не знам кое трябва да хванат – комунизма или демокрацията, защото май, май, второто е по за изхвърляне). Само още нещо да ви кажа – тарикатченценценценценценцата се кефят на онова „българина е тарикат, ала бала“ , но само и единствено тия дето са си в България и не са видяли свят! Заради такива тъпанари като тях, нашенците живеещи в чужбина се СРАМУВАТ да кажат, че са българи!!! Срамуват се да кажат откъде идват, защото са сигурни, че веднага ще се промени отношението към тях и ще започнат да ги гледат с друго око – ще гледат на тях като канибали (по истински случай), като на цигани, като на татари (благодаря ви, братя македонци! и ние ви обичаме!), като на нещо долно и така нататък, и така нататък, примерите са безброй много и кой от кой по-болезнен и по-болезнен за нашето иначе смачкано и потъпкано самочувствие…
Писнало ми е да виждам как тарикатите си веят байраците и тупайки се в гърдите казват „Аз ПРЕЦАКАХ….“ , а останалите да гледат на тях като копчетата от шлифера на Господ… Писнало ми е от подобни гледки и подобно държание! Докато това не се промени, нито държавата, нито дереджето, нито хората, нито управляващите, нито дори чистачите на тоалетни ще се променят!!!! ПРЕСТАНЕТЕ ДА ПРЕЦАКВАТЕ, АКО НЕ ИСКАТЕ ДА ВИ ПРЕЦАКВАТ!!!!
Днес аз се самопрецаках, може би се самопрецаках, според някои със сигурност съм се самопрецакал, но според мен – не лиших другарчето си от правото му за спасителен пояс и по този начин запазих капчицата си достойнство и….. се самопрецаках! Но знаете ли? Никак не ми тежи на съвестта 😉 Айде Cheers!
