Българска народна приказкаЕдно време се свършило житото и като нямало откъде да си заловят семе, хората се уплашили да не умрат от глад. Уплашил се и царят. Той събрал всички боляри и им рекъл:- Отде да е – от дърво, от камък – да ми намерите жито за семе. Давам ви седмица време. Ако не намерите до уречения ден, всички ви ще погубя.Болярите си отишли загрижени и взели да питат и разпитват де да се намери жито, ала никой не знаел да им каже: нямало ни старци, ни старици. Такъв бил тогава редът, че убивали хората, когато позастареят. И болярите нямало кого да питат де може да се намери жито, за да се завъди отново.Само един болярин си имал още баща. Той го бил скрил на потайно място и го хранел, без да усети някой.И този болярин като другите си отишъл замислен и угрижен. Грижата му от ден на ден ставала все по-голяма и по-тежка. Най-сетне той почнал да не спи.
До уреченото време останал още един ден. Тогава боляринът отишъл при скрития си баща да го види и да се прости с него преди смъртта си.Старецът, като видял сина си толкова посърнал и повяхнал, попитал го:- Синко, какво ти е, болен ли си?- Не съм болен – казал боляринът на баща си, – ами утре царят ще ме погуби.- Защо ще те погуби, синко, да не би да си сгрешил нещо?- Нищо не съм сгрешил, тате, ами житото се е свършило из цялото царство и няма отде да се вземе за семе, та да се завъди и занапред. Преди седмица царят ни вика и заповяда – от дърво, от камък – да намерим до утре жито, че ако не намерим, ще погуби всички боляри. Само още един ден ни остава. Утре ще свърши нашият живот.Старецът, бащата на болярина, се засмял и му казал:- Това ли било? Кажи на царя да заповяда на всички хора в царството си да разровят мравуняците. Там ще намерят жито и от него ще завъдят ново.Боляринът се зарадвал много и на другия ден отишъл при царя. Там намерил другите боляри замислени и посърнали. Те казали на царя, че не могли да намерят никъде жито. Царят заповядал да дойдат джелатите, да изведат болярите накрай града и да ги посекат.- Стой, не погубвай болярите си, царю честити – продумал синът на скрития старец, – аз намерих жито за семе! – Де? – попитал царят зарадван.- В мравуняците, царю честити, да търсим, там ще намерим.- Как научи? Да ми кажеш кой ти обади това! – попитал го повторно царят.- Не смея, царю честити, не смея да ти обадя това, защото ще ме погубиш.Царят се врекъл да му не прави нищо зло – само да обади.- Като остаря баща ми, царю честити, – рекъл боляринът, – мене ми досвидя да го убия, скрих го и досега го храня тайно. Той ми обади, че само в мравуняците може да се намери жито.- Отсега нататък – рекъл царят, – нека старите хора си живеят в почит до смъртта си. Виждате ли – старецът ни изведе из бедата.И царят отменил старата жестока заповед.След това заповядал из цялото му царство да разровят мравуняците. Там наистина намерили много жито. С него подновили семето, та се сее и до днес.* джелати – палачиТекстът е подходящ за:1. Подробен преразказ2. Трансформиращ преразказ от името на младия болярин3. Сбит преразказ
Старите хора
