Морето
Морето се обвива с прелестни дантели.
Ах, какви са нежни и сребристо бели!
А пък водорасли… Колко са красиви!
Леко потреперват – балерини живи!
Колко са щастливи, весело се плъзгат
рибките червени, розови и златни!
Как безгрижно, волно, пъргаво се гмуркат
във водите сини, хладни, благодатни.
Там щастливо, плавно, мълчаливо плуват
чудни хубавици – белите медузи.
И трептящо тяло сякаш са обвили
със красиво було и прозрачни блузи.
Петя Дубарова
Аз и морето
Безбройните разплакани черупки
докосват ме със свойта чернота,
и рачета от тъмните си дупки
проблясват със солена мокрота.
Студена сол нозете ми изгаря
и пяна във дланта ми се топи,
вибрират побелели морски пари
със вятър, хладината им изпил.
Как искам да съм с мидите зелени,
но тръгвам умълчана към дома
и мидите си тръгват сякаш с мене,
със мен си тръгва топлата вълна.
Сега разбирам: в топлите ми длани
е сгушено соленото море.
Във сънищата мои разлюляни
то бърза да се побере.
Петя Дубарова
Морето се боричка…
Морето се боричка като коте
със слънцето, попило във вълните.
Как искам с този ритъм доживотен
то все да ме посреща, с дъх наситен.
Как искам все да бъде като мене –
не кротко като пролет или есен,
а лятото от своите оксижени
да дава пулс на синята му песен.
Това море за мене е светиня –
развихрено, възторжено и младо
и всяка моя болка ще угасва
пред него, щом докрай я изповядам.
Петя Дубарова
