На 23.03.2012 г. (петък) от 14:00 часа ще се извърши премахване на кулите на бившата ТЕЦ в кв. Курило
Топлоелектрическа централа „ Курило“ е построена през 1927 година от Белгийска фирма в село Курило, днес част от град Нови Искър. С капацитет от 15 MW, централата е била най-голямата в страната преди Втората световна война.
Централата е построена само за 1 година и официално открита в присъствието на цар Борис III. Белгийската компания построила централата – Електрическо дружество за София и България притежава концесия за производство и продажба на електроенергия в София. През 1941 година, след началото на Втората световна война, централата, както и останалите активи на Електрическото дружество, са купени от софийската община Централата е давала работа на много хора както от района, така и на такива от провинцията. За своите работници са построени кокетни двуетажни жилищни блокчета за по няколко семейства. Те са били най-модерните за времето си, с парно, водопровод до всяко жилище, собствени вътрешни бани и тоалетни и хидрофорни системи за подкачване на водата и поддържащи еднакво налягане във всички точки на сградата . Вътрешните тоалетни са били нещо непознато за времето си и са били необяснимо за шопския край- как може да му „смърди кинеф у къщата“ Топлоелектрическата централа е произвеждала електричество и топла вода за отопление на жилищата, работните и административни помещения, а така също и на заводите в района, построени тук заради близостта до енергоизточник. Благодарение на тази централа, по-късно са построени всички заводи и предприятия в района: акционерно дружество „Зебра“, Текстилна фабрика „Принц Кирил“, предприятие за бои и битова химия „Карбон“, фабрика „Щастие“ и други по-малки цехчета и работилници. Централата се бе сраснала с ландшафта на Нови Искър и станала емблемата на града. Всички кореняк курилци си спомнят с носталгия за нея, поради факта че е била свързана с техните родители и е давала пряко или косвено поминък на целия район. Много такива централи в Европа се превръщат в музей след като излезнат от употреба. Безхаберието на държавата позволи след спирането на централата да се граби безнаказано и да се открадне всичко което става за скраб или за строителство. Бяха нарязани водните турбини, свалена цялата покривна конструкция в който освен керемиди имаше и уникални топлоизолационни плоскости, а така също бяха срутени стените за да се ползват тухли и камъни. Мнозина си спомнят вътрешната уредба на централата. Чисто като в аптека. Машините бяха боядисани със бои в няколко свежи нюанса и по нищо не издаваха че това е завод, познат ни от по-ново време с мръсотия, прах, ръжда, масла и греси. На пода имаше невероятно уникални мозайки от разноцветни теракотни плочки. Прозорците бяха украсени със стъклописи от различни по форма и цвят стъкла. Като ученици по онова време всички са ни водили да ни покажат от къде тръгва електричеството и това е оставило отпечатък в съзнанието на всеки които я е посетил. Сега всичко е безвъзвратно унищожено, и не остава нищо друго освен наистина централата да се срине, защото е не само грозна, но и застрашаваща живота на деца, животни и всички търсачи на скрап.
В момента бившите жилища на работниците от ТЕЦ-а са общинска собственост. Те са в много окаяно състояние и са обитавани от ромско население, на което се дължат и многобройните набези и посегателства на лично и държавно имущество. Да се надяваме че скоро и за тях ше се намерят време и средства да се ремонтират или в краен случай да се премахнат.
Добави в Svejo
< Предишна
Следваща >
