Зара е една от онези личности, които няма как да не познаваш. Варненското момиче стана известно с участието си в първото риалити предаване у нас Big Brother. Малко след това се появи отново на телевизионния екран като водеща на късното шоу „Ало, Къщата”. Сега Зара е известна най-вече с връзката си с бизнесмена Христо Сираков, познат в медийното пространство с предишните си забежки по родни манекенки.
Срещнахме се със Зара, тя ни показа обувките си и сподели някои лични неща, за които ще прочетеш в интервюто:
V. S. Колко точно чифта обувки имаш?
Зара: Няма жена, която да знае колко чифта обувки има. Никога не съм ги броила.
V. S. Никога?
Зара: Никога. Нямам никаква идея. Тук са ми някои от тях. Аз съм толкова пръсната. От пет години съм пръсната сигурно в няколко къщи и е много готино, нявсякъде си намирам разни неща. Преди живях с Мел (бел. ред. друга участничка в първия сезон на Биг Брадър, известна с прочутата секс сцената с настоящия мъж на Венета Райкова), след това сама, след това с приятелка. В един момент някой ти се обажда и ти вика „Айде бе, няма ли да си вземеш тия неща“. Вземаш един сак със стари неща и се радваш все едно са ти нови. Тук се преместихме преди около два месеца. Преди това пътувахме много. Половината ми дрехи бяха в два куфара. За това тук нямам много от нещата.
V. S. Кое е важно при обувките – да са удобни или секси?
Зара: Да са секси, да са хубави, случвало ми се е да няма моя номер, но пак да си ги купя, въпреки че ми убиват много.
V. S. Ти си от Варна. Често ли си ходиш?
Зара: Не, защото единствено семейството си мога да намеря там. Сега бях при сестра ми в Дюселдорф за празниците. Не съм си ходила от 2 години. Не, излъгах те, лятото бях, защото сестра ми се беше прибрала.
V. S. От къде пазаруваш тук в София?
Зара: Аз тук ходя по магазините само за подаръци, не съм фен на шопинга, мога и само да вървя по улиците. Пазарувам по друг начин. Може, например, да сме в някой ресторант с Христо и аз да видя обувки на витрината на магазина на отсрещния тротоар. И знам, че са моите, и си ги купувам. Ако магазинът е затворен, го отварят и аз съм доволна. Иначе, когато сме в Италия, ходя наистина на шопинг, защото има приказни неща.
V. S. От Милано ли пазарувате?
Зара: Не, ходим във Флоренция и Тоскана. В Милано ходим по работа. Сега плануваме да отидем около 20-ти. Христо отива по задължение, а ние с приятели ще се присъединим малко по-късно за пазар.
V. S. Значи пазаруваш само от Италия?
Зара: Да, но имам и от Израел, от Гърция…
V. S. И до Израел и до там ли сте ходили?
Зара: Аз съм ходила до Тел Авив по лични причини.
V. S. А тези черно-белите от къде са ти?
Зара: Те са ми от Италия. Не, не са ми от Италия, от Монте Карло са. Бяхме в един Мол, но аз не обичам да ходя там по магазините, защото е много красиво и е грехота да се затвориш някъде. Бяхме с Диана Любенова и разглеждахме обувки и ги видях. Харесаха ми и ги купих. Диана Любенова е човекът за обувките. Тя има страшно много и все много откачени.
V. S. Обмисляш ли преди да купиш нещо?
Зара: Не, но съм адски трудна. Купувам нещо, нося го един път, усещам, че не е моето и повече не го слагам. Обожавам каубойските ботуши. Тези са ми по-спортни и са много удобни. Това е най-удобното и секси нещо, което може да носи една жена. През лятото може да ги носиш с къси роклички, а през зимата са незаменими.
V. S. В София трудно ли се ходи на висок ток?
Зара: Да, има дупки. Изглежда дупките не са валидни само за колите.
V. S. Само на висок ток ли ходиш?
Зара: Тези са с много висок ток, но са супер удобни.
V. S. Тези кецове Puma колко често ги слагаш?
Зара: Когато сме на вилата, вкъщи или на фитнес. Винаги трябва да има поне един чифт кецове.
V. S. Пазиш ли си обувките, дори и да са скъсани?
Зара: Не, не се привързвам към вещите си. Всеки път, когато се местя от една къща в друга и изхвърлям по нещо, плача дори и за картичките от хотелите. Но това са изживени спомени и не трябва да се трупат.
V. S. Колко чифта можеш да си купиш за един ден?
Зара: Аз не съм от жените, които ще излязат само да се разхождат без да купят нищо. Пазарувам, когато съм в Италия. Отивам, пазарувам и се приключва. Малко като работа.
V. S. Италия ли е най-доброто място за пазар?
Зара: Зависи от стила. Бях при сестра ми, а там е много студено, не знам сигурно въздухът е по влажен. И тя като видя какви потници си нося ми вика: „Ти луда ли си” – и през цялото време носих нейните пуловери. Тя се облича много хубаво, но по-спортно. Там хората се обличат една идея по-спортно, имат такива марки като Diesel и Replay, които тук не са много известни.
V. S. А Париж?
Зара: Там не съм била. Никога. Искахме за Нова година да отидем с Христо, но не се получи.
V. S. Казват, че Ню Йорк е най-добрият град за шопинг.
Зара: Там е много евтино, но не съм била.
V. S. Задължително ли е едни обувки да са на известен дизайнер?
Зара: Не, не страдам от този тип скрупули. Най-хубаво е да можеш да си купиш това което ти харесва. Ако са 50 евро си супер доволен, ако са по-скъпи, казваш: „Какво пък, харесват ми”.
V. S. В „Секса и града” Кари обожаваше Маноло. Кой е твоят дизайнер?
Зара: Според мен всяка жена трябва да има поне по едни Paciotti. Пачотките са страшни – класика. Винаги се заглеждам. Има много модели, които могат да те грабнат. Различни са.
V. S. Те сега отвориха бутик в София.
Зара: Да, знам.
V. S. Ще има от къде да си пазаруваш.
Зара: Ние ходим често до Италия и нямам проблем.
V. S. Тук (от обувките) имаш ли на Paciotti?
Зара: Червените.
V. S. Ти сега с какво се занимаваш?
Зара: Уча, много съм се запалила и ми е много интересно.
V. S. От колко време учиш?
Зара: Първа година в Нов български.
V. S. Как се чувстваш?
Зара: Добре, не познавам никой сред състудентите, имам познати, но с никой не съм се запознавала там. Отивам, слушам си лекцията. Винаги съм искала да уча психология. Смятам, че сега е идеалният момент за това. Едно е да учиш психология на 17, друго е да си на двайсет и няколко.
V. S. Смяташ ли да се занимаваш с това?
Зара: Защо не? Искам магистратурата ми да е криминална психология, отделно съм записала един курс по психодрама, трябва да си балансиран човек за да можеш да приемеш това напрежение, да поемеш болките на другите.
V. S. Сега работиш ли?
Зара: Не, записахме едно-две пилотни неща, но все още не са одобрени.
V. S. А какво стана с „Ало, Къщата“, спряха ли го?
Зара: Да, от една страна може би така е добре.
V. S. Как издържаш час и половина да не спираш да говориш?
Зара: Трябва. Но е готино. Ако ми е зле, много помага. Отивам, заставам пред камерата и започваш да говориш глупости.
V. S. Вие със сценарий ли бяхте?
Зара: Не, опитахме с Auto Q, но аз не мога, имала съм проблеми и с хората от слушалката. Те например ми казват някакъв цитат на Ботев, а то въобще не ми влиза, нито в имиджа, нито във вида да цитирам някакви безумици. А аз си свалях слушалката и те се дразнеха, защото трябваше да ми казват с бележки кога са рекламите.
V. S. Big Brother промени ли те?
Зара: Какво значи променили те?
Аз бях на 19 и хората се променят на тази възраст. Нормално е, когато си на 19, да се промениш, когато станеш на 20. Когато си от малък провинциален град и да отидеш да учиш в Софийския, също се променяш. След това се промених още няколко пъти.
V. S. Щастлива ли си?
Зара: Да, сега съм много спокойна, след къщата залитах в какви ли не посоки.
V. S. Красотата важна ли е за теб?
Зара: Аз съм зодия Везни и обичам красивите неща. Дори и малките красиви неща, това да се запазиш свеж, красив.
V. S. Само носа ли си оперира?
Зара: Да само нослето, а и фасетки на зъбките. Порцеланови фасетки, всъщност са сапфирени. Такива, които се слагат върху зъбките.
V. S. Вътрешно ли почувства нужда или решението ти беше повлияно?
Зара: Казах си, че нещо искам да променя, нещо не харесвам. Отидох и се оперирах. Докторът ми каза, че има свободен час на следващия ден и след 12 дни. Аз му казах, че искам още утре. Отидох, оперирах се, след пет дни отидох да ми свали гипса, защото не издържах. Нямах нито един оток, нито идна синина. На шестия ден бях в „Червило”.
V. S. Кой е докторът?
Зара: Д-р Георгиев.
V. S. Как си почиваш?
Зара: Като сме на вилата ни на Боровец. Карам борд, гледам филми.
V. S. Тази кожа на пода, как я приемаш?
Зара: Трудно, като знам, че е било живо. Аз съм вегетарианка.
V. S. Но носиш кожени обувки?
Зара: Ами да, и якета.
V. S. А тази зебра би ли си я метнала на гърба?
Зара: Е, не.
V. S. Виждам, че имаш Guess и Miss Sixty, това ли сa твоите марки?
Зара: Да, там винаги мога да си харесам нещо.
V. S. Харесваш по-неглиже неща?
Зара: Да, зависи, понякога и не толкова спортни.
V. S. А марки от типа на Dior, Yves Saint Laurent, Givenchy?
Зара: Ferre. За Нова година си взех една рокля от Флоренция. Бях я взела в края на лятото и я сложих за пръв път чак сега. Много им е готин стила. Белите ризи, черните елеци, панталоните с висока талия.
V. S. Кои са твоите малки страсти?
Зара: Роклите, на това не мога да устоя. Имам цял куп черни рокли и колани. Тези си ги купихме от Флоренция. Те са от крокодилска и змийска кожа. Има едно ателие където си избираш кожата и катарамата, а майсторът ти ги прави. Той е артист. Така създава уникати.
V. S. Значи коланите всъщност са най-голямата ти страст?
Зара: Да.
V. S. Mислите ли за сватба?
Зара: Не.
V. S. Той ли не иска или ти?
Зара: Не сме го обсъждали. Така сме си добре, би било излишно парадничене.
V. S. Ние май за обувките всичко си казахме.
Зара: Май да.
V. S. От тук накъде?
Зара: Не знам. Нещата ще се случат както трябва, за нищо в живота си не съм положила усилия. Разчитам, че така ще продължи.
V. S. Значи животът ти е низ от благоприятни случайности?
Зара: Не, когато си определен тип човек, ти се случват определен тип неща. Аз не правя нищо с много труд и много усилие и не ме е срам да го призная. Нито съм много упорита, нито много амбициозна.
Чети още:
Обувките на…
Обувките на… Таня Илиева
Обувките на… Албена Александрова
