Строши се бъчвата от спомени.
Разля се лава по паважа.
Подскочиха искри изгонени,
искри, дошли при мен от ада.
Подпалиха се зад таверните
захвърлени във коша ритми.
И закрещяха правоверните,
че бил съм с мисли еретични.
Сиртакито се извисяваше,
кипеше в дяволска наслада.
Пожарът в мене се разгаряше –
ритмично-музикална клада.
Във вените кръвта танцуваше.
Във сиво утро, с тъжен шепот
една мелодия събуждаше
в душата титанично ехо.
