От един месец в социалната мрежа Фейсбук „върлува” сайтът „РАЗЛИЧНА”. Той е строго забранен за мъже и политици! Това е един женски сайт, в който всеки ден е 8 март, всеки ден е пролет, а дамите мъдруват над нещата от живия живот. „РАЗЛИЧНА” е като един малък семеен празник, едно дамско парти, което се вихри от сутрин до късна доба, но при затворени врати. Само с членски карти моля.
Създател на „РАЗЛИЧНА” е вечният поклонник на женската красота, на различното и провокативното мислене Самир Сами. Той е чаровен мъж, реставратор по професия и призвание. Под шапката на Фейсбук, по-точно в дамския клуб, членуват виртуално вече над 1300 жени с различно занятие, остър ум и изтънчен вкус.
Ако пренапиша онзи стар, изтъркан от времето и нравите ни на балканджии лозунг върху едно видно национално здание, то мотото на „РАЗЛИЧНА” може би би изглеждало така: „Дами от всички краища, обединявайте се”. Това, разбира се, в кръга на шегата. Сайтът е отворен за нови попълнения, но последната дума има Администратора – Самир, Сами.
– Здравей, Самир! Как се роди „РАЗЛИЧНА” и защо се яви тази потребност?- Дамите винаги са били приоритет в моя живот. Стана някак случайно. Всички знаем, че жените обичате промяната. Но не винаги и лесно се решават да я направят. Нормално и разбираемо е после да не се харесат. А вече ще бъде късно, ако са се подстригали късо или изрусили, нали ? Една моя близка също не се решаваше дълго време. Тогава хем на шега, хем на майтап казах, че мога да й помогна. Направих първия си колаж с една нейна снимка, като сложих главата й в друго тяло с подходяща прическа. Така тя можа да се види как би изглеждала променена, различна. И се хареса… Чак тогава реши и направи крачката към новата си визия.
– И след това? – След това започнах да правя нови и нови колажи, докато се стигна до изпълнение на моето желание – съвместно да работя с фризьорски салони. Клиентката сяда на стола и преди ножицата или боята да „заиграят”, чрез моя колаж тя вижда каква реално ще изглежда. И тогава решава „да” или „не” без грам страх. Останалото е дело на самия фризьорски салон. Един от салоните, с които работя успешно, е „ВИОЛЕТ” в София. Там дамата се снима. Нейната снимка ми се изпраща по интернет. След не повече от 10-15 минути връщам моето предложение с вече променената й визия или няколко колажа, съобразени с нейната къса или дълга коса в различни желани цветове.
– Разкажи защо прие да се казваш Самир Сами? Твоето истинско име е Огнян, Оги за приятелите ти. каква е историята на името ти? – Това беше преди повече от десет-дванадесет години. Случи се в един краен квартал на София. На улицата ме спря млад мъж и ме помоли да му дам 5 лева, за да може да се прибере. Видимо беше добре облечен, възпитан човек. Нищо не го попитах. Просто извадих парите и му ги дадох. Помоли ме за телефон за връзка с мен и това беше. Същата вечер ми се обади и попита за моя адрес. Дойде у нас с такси. Поканих го в дома си. И чак тогава ми разказа, че е бил обран и е нямал пари да се прибере. Беше ливанец. Оттогава за него станах като брат, а и той за мен също. Бяхме неразделни. С течение на времето и благодарение на всичко, което направи за мен в трудни моменти, той стана част от моя живот. Самир беше за мен нещо повече от приятел. Започнахме да се виждаме често, семействата ни станаха близки. Докато не се случи катастрофата, при която той загина… Оттогава аз нося името му. Приятелите ми казват Самир или Сами. Бил е петото дете, но винаги казваше, че семейството му има шест братя и една сестра. Много ми липсва сега, чувствам го всеки Божи ден. Като ограбен съм, след като Господ си го прибра. Той ме научи да ценя думата приятелство. Оттогава очите ми са все тъжни. Аз бях много весел и жизнерадостен човек, много. Промених се за един ден. Хората само говорят за приятелството, а малцина са го изпитвали истински като мен. Приемайки името му, аз искам той да остане жив в съзнанието ми. Сега съм като баща на трите му деца. Грижа се с каквото мога, но те усещат липсата му.
– Виждам в очите ти сълзи. Да сменим темата. Мислиш ли да създадеш нов мъжки еманципиран сайт ? Днес т.нар. силен пол, един почти изчезващ вид, се нуждае от голяма подкрепа. Мислил ли си да помогнеш?- Замислил съм нещо. Всъщност в момента работя. Това също предстои, както и много нови неща и колажи. В сайта „РАЗЛИЧНА” обикновено осъмваме на разни теми. Откакто го създадох, сутрин трудно ставам… Но това е за добро. Дамите във Фейсбук имат нужда да имат своята страница, където да могат свободно да споделят. Особено онова съкровеното, което искат да изкрещят, но не го правят от страх, че обкръжаващите ги мъже отново ще ги разберат погрешно. Интересното тук е, че съм мъж на години, смятам, че имам опит и познания за жените. Но се оказа, че съм знаел съвсем малко за тях като психология и по злободневния въпрос над въпросите: как изглеждаме ние, вече реалното мъжко малцинство в техните хубави очи.
– Разкажи ми как избра да станеш реставратор? – В живота почти всичко, което ми се е случвало, е ставало случайно. В началото, воден от красотата на мебелите и предмети от миналото, исках да им върна вида, в който са били някога. Нямах и понятие от стилове, години, технологии на изработка, както и покривната политура на мебелите. С времето кръгът ми от приятели и познати започна да се разширява, музейни работници, антиквари, хора на изкуството. Така и се наложих като реставратор. Тук се сещам и за една история – за реставрация ми донесоха шкаф, който имаше висока антикварна стойност. Оказа се, че е на един немец, който остана много доволен от моята работа и ме изпрати да реставрирам извън пределите на България. След година същият ме покани любезно да го посетя в Хамбург и така започнах да реставрирам за неговата фирма, която, апропо, реставрира обекти на Римокатолическата църква по целия свят. Така станах един от реставраторите на Ватикана.
– Основната ти професия е много интересна, но ти си познат във Фейсбук с колажите си. Имаш ли любими хора и герои за твоите колажи?- На много приятели от Фейсбук съм направил колажи за любими хора. Лично аз ли ? Да, имам, разбира се. Един от тях е най коментираният мъж в днешно време.
– За Бойко Борисов ли говориш? – Да, той е от любимите ми герои, както и новият президент Росен Плевналиев. Правил съм колажи на доста известни политици по света, някои от тях ми изпратиха поздравленията си. Приемат го с усмивка и явно са се забавлявали. За мен колажите се оказаха начин да кажа нещо, което да се чуе и види в цялата лудница, в която живеем.
– Сами, имаш ли дами, които не са членове на РАЗЛИЧНА, а мечтаеш да станат? – Да, имам, но някои не са вече между живите. Една Майка Тереза например… Иначе дамите ме интересуват и вълнуват професионално – от политиците, телевизионните водещи, актрисите, до обикновената домакиня. Всички, които са и не са на показ. Всяка от тях има какво още да каже на нас, мъжете, и на света.
– Забрави да споменеш световните политици, на които си направил успешни колажи? – Мои колажи имат Обама, Берлускони, Маргарет Тачър и папа Йоан-Павел Втори. И не само те, разбира се.
– Ти на кого не би направил колаж? – Не бих направил колаж на хора, оперирани от чувство за хумор, както и на тези, които се вземат много на сериозно.
– Сами, какво от себе си влагаш в твоите колажи? – Преди да започна, трябва да знам нещо характерно за човека, който е обект на моя труд. Искам колажът ми да стане интересен за самия него. Това е по-важното.
– Мислил ли си да направиш изложба от твоите творби? – Не още, не съм мислил. Пък и при днешното високо ниво на телекомуникации това не е мой приоритет.
– Самир, благодаря за това пролетно и цветно интервю. Ти си творец, несъмнено пълен с любопитни житейски истории. Пожелавам ти да изживееш още много такива и някой хубав ден отново да ни ги разкажеш.
