“Винаги се стреми към пълна хармония на мисли, думи и действия. Винаги се стреми към изчистване на мислите си и всичко останало ще бъде добре.”
Махатма Ганди
Едно от най-важните условия, за да се чувстваме свободни и щастливи и да се радваме на живота, е да бъдем в хармония със себе си и света.
Повечето от нас осъзнават необходимостта да се справят с вътрешните си конфликти и борби, да се освободят от негативните чувства, да бъдат верни на себе си и да живеят съобразно своите принципи…въобще – да бъдат в мир със себе си.
Постигането на хармония със света обаче често ни се струва трудно и дори непостижимо, особено когато обстоятелствата и хората около нас не са такива, каквито ни се иска да бъдат…
Сякаш има някакво противоречие в това да сме верни на себе си и същевременно да бъдем в хармония със света, който не ни харесва. Та нали в този случай нашите възгледи, представи и мечти са различни от действителността около нас?
Възможно ли е да живеем в съгласие със себе си, след като желанията и стремежите ни са в конфликт с реалността? И означава ли това че трябва да се откажем от тях, за да бъдем в душевен мир? Или трябва ли да чакаме обстоятелства да се променят, да успеем да стигнем на мястото, където винаги сме мечтали да бъдем и всички около нас да са дружелюбни и обичащи, за да бъдем в хармония със заобикалящия ни свят?
Ако си поставяме такива условия, ще станем твърде зависими от външното и никога няма да бъдем удовлетворени.
Ние може да бъдем в хармония само тук и сега, а не някога, когато нещата „се оправят“. И не е необходимо да се отказваме от своите желания и мечти, не е нужно да се отречем от стремежа да променим живота си.
Какъв е начинът тогава?
Постигането на хармонията със себе си и хармонията със света са неразривно свързани и не могат да се отделят едно от друго. Няма как да бъдем в душевно равновесие, ако вътрешно негодуваме срещу живота, който живеем, ако ненавиждаме хората около нас, ако не можем да простим на тези, които са ни наранили и таим в себе си болка и гняв. Както и не можем да имаме хармонични отношения с околните ако вътре в нас бушуват неразрешени конфликти и борби и не сме наясно със себе си.
Затова ако искаме да живеем в хармония със себе си, това означава че трябва да сме в хармония и със света около нас.
Душевният мир се постига, когато човек намери баланс между външен и вътрешен свят.
С какво трябва да се справим, за да живеем в хармония и да се радваме на живота?
Установила съм, че съпротивата срещу това, което Е, най-силно замърсява вътрешното ни пространство и нарушава душевното равновесие. Съпротивата създава в нас постоянно напрежение и вътрешна борба, която ни измъчва и действа като бавно действаща отрова.
Помислете си – страдате ли че животът ви не протича така, както ви се иска, дразнят ли ви хората около вас, ненавиждате ли мястото, където живеете или работите? А коя е причината за това?
Ние си мислим че обстоятелствата и хората около нас са причина да не се чувстваме добре, но всъщност истинската причина е нашата реакция.
Защото нашето вътрешно пространство е първичната реалност, а външното – вторичната.
Представете си например че колегите в работата ви дразнят, държат се лошо към вас, не ви оценяват и непрекъснато ви манипулират. Всеки ден обаче вие отивате на омразното място, не правите нищо различно, а само проклинате съдбата си и трупате в себе си негодувание.
И какво постигате с това? Вашето негодувание не променя държанието на колегите ви към вас, не им дава урок, нито ви кара да се чувствате по-добре.
С този гняв вие само наказвате себе си, предизвиквате конфликт между външното и вътрешното.
Може би ще кажете че нямате избор. Напротив- имате. Винаги имате избор!
Не казвам, че трябва да потискате гнева си. В никакъв случай! Нормално е да не ви харесва подобно отношение и това да предизвиква във вас негодувание. Но тогава направете нещо – вземете някакво решение.
Начинът за справяне със ситуациите, предизвикващи съпротива и негативни чувства у нас е много простичък. Аз го открих в книгите на Екхарт Толе и често си го напомням:
„Ако намирате своето „тук и сега“ за непоносимо и то ви прави нещастни, имате три възможности; да се махнете от ситуацията, да я промените или да я приемете напълно. Ако искате да поемете отговорност за живота си, трябва да изберете един от тези три варианта, и то веднага. След това приемете последствията. Без оправдания. Без негативизъм. Без психическо замърсяване. Поддържайте чисто вътрешното си пространство.“
Ако не можете по никакъв начин да напуснете ситуацията или да я промените, то тогава я приемете. Осъзнайте колко безсмислено е да се гневите срещу това, което вече съществува. Да приемете ситуацията не означава че няма да се опитате да я промените след време, но в този момент тя е такава, каквато Е. Какво по-глупаво от това да терзаем себе си, да се ядосваме и да хабим цялата си енергия в борба срещу нещо, което е факт, да превръщаме във враг настоящето?
Както казва Екхарт Толе – или трябва да направим нещо, или да приемем напълно и безрезервно ситуацията. Всичко останало е лудост.
Изумително е как когато човек приеме напълно ситуацията, изведнъж усеща лекота, чувство на освобождение и вътрешен покой. Вече няма гняв, обвиняване, самосъжаление, няма борба. И вие сте свободни.
А именно, когато действаме от това състояние на душевен покой и свобода, светът сякаш става по-дружелюбен и приветлив.
Екхарт Толе казва:
„Каквото и да съдържа настоящето, приемете го така, сякаш че сами сте го избрали. Винаги работете с него, не против него. Направете го свой приятел и съюзник, а не враг. Това ще промени чудотворно целия ви живот.“
Наскоро четох история за една учителка, която решила да постави на учениците си интересна задача.
Учителката казала на децата да си помислят и да си спомнят имената на всички хора, на които не могат да простят и които мразят. След това за всеки човек да вземат по един картоф и да издълбаят името му на кората. Учениците трябвало да съберат тези картофи в една торба и да ги носят навсякъде със себе си в продължение на една седмица.
На следващия ден някои деца донесли торби с по 2-3 картофи, а на други торбите им били пълни. Както било според задачата, учениците извършвали обичайните си занимания, влачейки със себе си денонощно, ден след ден торбите с картофите. Колкото повече време минавало, толкова повече им натежавало. Скоро картофите започнали да се развалят и да вонят отвратително. Но децата продължавали да мъкнат тежкия си миризлив товар и на училище, и когато излизат с приятели, и когато се хранят, и когато гледат телевизия, и когато си почиват…
Урокът, които трябвало да научат от тази необичайна задача е, че когато отказваме да простим, ние всъщност мъкнем със себе си тежък товар, който с времето става все по-тежък, а смрадта от омразата и негативните чувства в нас се разраства, превзема цялото ни тяло като ни задушава и отравя.
Затова- пуснете този тежък товар! Освободете се от чувствата, които ви измъчват. Помнете, че прошката е заради самите вас. Прощавайки вътрешно на хората, които са ви наранили по някакъв начин, вие се освобождавате от тежко бреме и преставате да се възприемате и държите като жертва.
В противен случай винаги ще бъдете в плен на тези хора. Само прошката ще ви направи свободни и независими.
Да простите не означава че външно не трябва да предприемате никакви действия. Разбира се, всеки трябва да поеме отговорност за своите постъпки.
Но аз говоря за чисто вътрешен акт, който да ви освободи от мъчителните, саморазрушителни чувства.
Чувството за вина е силно разяждащо чувство. От него човек може да се разболее. Не случайно хората се изповядват и като получат опрощение, се освобождават.
Ако сте направили нещо, от което се чувствате виновни и не ви лови сън от вътрешно терзание, направете нещо- идете при човека, който сте наранили, поискайте прошка, кажете му истината.
Ако вършите нещо, което ви кара да изпитвате вина и ви измъчва, спрете да го правите.
В повечето случаи, за да се освободите от чувство за вина, трябва самите вие да си простите. Всеки прави грешки, никой не е идеален. Но грешките са най-добрите ни учители. Помнете че вие сте правили най-доброто, което сте могли в този момент. Простете си и продължете напред.
Вътрешното раздвоението нарушава хармонията и създава стрес в живота ни. Това са случаите, когато дълго се колебаем какво решение да вземем, когато отлагаме разрешаването на даден проблем, когато се разкъсваме в усилията си да угодим на всички, когато се налага да лъжем за нещо и т. н.
За да бъде спокоен и свободен, човек трябва да има ясна позиция и да действа веднага.
Не отлагайте разрешаването на проблемите. Заемете се с тях още сега. Помнете че няма правилни и грешни решения, единственото грешно решение е когато не взимате решение, а отлагате.
Ако сте „между чука и наковалнята“ в нечии взаимоотношения и сте се превърнали в помирител на двама човека, на които държите, оставете ги да се разберат самите те и не позволявайте да ви намесват в техните спорове. Не е нужно да заемате страна или да бъдете адвокат на всеки от тях.
Освободете се от товара вие да оправяте всичко.
Ако ви измъчва някоя лъжа, която ви се е налагало да поддържате, то съберете смелост и кажете истината. Знам, че ще ви е трудно, но когато го направите, вие ще усетите как сякаш камък пада от сърцето ви.
Пишейки и разсъждавайки за хармонията, забелязвам че най-честата дума, която използвам е ОСВОБОЖДЕНИЕ.
И замисляйки сe, осъзнавам, че да бъдеш в хармония със себе си и света означава именно това- да бъдеш свободен.
А вие какво мислите? Споделете вашето мнение.
