Има едно особено усещане за непогрешимост в политическия елит. Не ме разбирайте погрешно, това не е атака само към ГЕРБ. Много от хората, които се завъртяха из висшите етажи на управлението на държавата в някой момент започват да се усещат незаменимо непогрешими. В случая, тази височинна болест / цък тук / обхвана цялото правителство. На Дянков също не му се размина. С голямо удоволствие и мерак той не спираше да ни обяснява как прибирането на парите на Сребърния фонд е нещо хубаво. Да, но Европейската централна банка не е съгласна. Не, че оспорвам на Дянков авторитета, но все пак като сложиш неговото мнение на кантар с позицията на ЕЦБ, то министърът сериозно олеква.
Сравнително сложната материя на държавните ценни книжа и тяхната капитализация се оказа благотворна почва, на която Дянков да се опита да отгледа едно объркано обществено мнение, което поради наличието на свръх-диаметрално противоположни позиции, да се обърка. Иначе казано – риба се лови в мътна вода. Дянков така се опита да не хване, но това не ни е първи риболов на нас и вече отдавна еволюирахме на надшаранно ниво, простете за израза.
Факт е, че Сребърния фонд ще си иде. Дянков му е хвърлил око, което е разбираемо – тези пари са последните натрупани резерви на държавата, до която Министерство на финансите може да се добере. Първо умуваха да финансират плащането по външния дълг с тези пари. Разбраха, че няма да стане. Сега идеята е все пак да се извадят парите, за да се инвестира с тях в държавни ценни книжа. Проблемът е, че тези пари са там поради причина, те не стоят просто, защото така му е хрумнало на някой. Както казва и Европейската централна банка – функция на Сребърния фонд е да гарантира стабилността на пенсионната система. Абсолютен факт е, че в Европа има криза на социалните плащания и тази система върви към своя сериозен крах. Следователно всеки един ресурс, чиято функция е да гарантира сигурността на тази система, е крайно необходим. Освен това е много интересен мерака на Дянков и екипа му да се финансират, както български, така и чуждестранни ценни книги, но за чуждите ни трябва потвърден висок кредитен рейтинг, а за българските… ни трябват усмивки. Не е нужно да има рейтингов гръб на ценната книга, нужно е Дянков да реши, че “така трябва” и толкоз.
Усещате ли на къде върви работата? Цялата страна се е съсредоточила върху харченето на пари с цел “оцеляване”. Анти-кризисната програма на правителството се събира в едно изречение – папкаме от всички резерви, докато отмине лошото, а реформи и свиване на харчове няма да правим, защото хората ще спрат да ни харесват.
