Омагьосано време: Отмъстителите /The Avengers/ (ревю)

7
Добави коментар

Отмъстителите /The Avengers/ (ревю)

През последните десетилетия, мощно устройство наречено Тесарактът е изучавано от американската разузнавателна агенция SHIELD, от която вярват, че може да бъде използвано, за да се отключи тайната към безкрайно възобновим източник на енергия. Локи, могъщо същество от света Асгард открадва мистериозният куб и планира да го ползва, за да отвори портал, който ще позволи на извънземна раса да нападне планетата. SHIELD разчита на най-добрите си агенти (включително Орлово око и Черната вдовица) и силни съюзници да се справят със заплахата. Водещи битката са Стив Роджърс (Капитан Америка), милиардерът индустриалец Тони Старк (Железния човек) и Брус Банър (Хълк). Асгардците, осъзнавайки размера на опасността, в която Локи ги поставя, пращат и Тор да помага в озаптяването му. Резултатът е масивни разрушения от сблъсъка между двете страни по улиците на Ню Йорк, а залогът е съдбата на Земята и вероятно други светове…

„Отмъстителите“ е кулминацията на пет-годишния филмов план на „Марвел“. Сцени от предишни филми като „Невероятния Хълк“, „Капитан Америка“ и „Тор“, както и двата филма за Железния човек, ни запознават със SHIELD и Отмъстителите и ни подготвят за този последен филм, в който различните супергерои  се събират, за да се борят с огромната заплаха. 
От „Марвел“ решават, че за да не излязат извън контрол  всичките актьори, егота и сюжетни линии трябва много добър режисьор и се обръщат към Джос Уидън. Той може и да не е най-продаваемият – предишният му филм „Серенити“ едвам покри инвестираните в него пари, а има и няколко последователно провалени телевизионни проекта – но е най-логичният избор. С няколко одобрени от критиката комикси на „Марвел“ и работата по диалога от първия филм X-Men, Уидън се оказва добър избор. Със само два часа поле за действие и дузина главни герои, Уидън минава по същество веднага. Изпълнените с екшън няколко начални минути установяват концепцията и веднага пристъпваме към „събирането на отбора“. Марк Руфало има най-тежката задача, тъй като трябва да влезе в добре износените обувки на Хълк (замествайки Едуард Нортън, който замести Ерик Бана) и да се хареса на публиката. Това той успява да направи веднага с комбинация от цинизъм, брилянтност и човечност, правейки го най-изпъкващата роля във филма. Останалата част от отбора се събира доста бързо, с изключение на Тор, който е недостижим (поради събитията от собствения му филм). Но това усложнение е преодоляно бързо (може би прекалено лесно) и той се присъединява към екшъна. За съжаление изглежда е загубил малко от хумора и остроумието, което показва в „Тор“, но като се има предвид личната му ситуация във сюжета, (Локи му е брат) това е разбираемо. Уидън използва умението си да събере на едно място много различни герои и да ги използва на максимум – Робърт Дауни Джуниър в ролята на Тони Старк грабва много от най-добрите реплики. Крис Евънс в ролята на Капитан Америка е леко пасивен в началото, но целенасочеността и способността му да овладява ситуацията му спечелват уважението на останалите от отбора. 
По-впечатляващо е, че Уидън не пренебрегва големия брой второстепенни герои. По-точно той извисява Скарлет Йохансон като Черната вдовица и Джеръми Ренер като Орлово око (Hawkeye) до нивото на „голямата четворка“ като им дава доста работа. Йохансон е с най-добрата сцена във филма (страхотна конфронтация между нея и Локи) и е много по-добре представена отколкото много други женски роли във филмите на Марвел. Самюъл Л. Джаксън има и други интересни функции като Ник Фюри освен да раздава брифинги, а Кларк Грег в ролята на Агент Кълсън получава интересна сюжетна линия, в която се оказва, че е фен на Капитан Америка.
Това, което прави „Отмъстителите“ добър е, че е филм по комикс, който знае, че е филм по комикс, пълен с пичове облечени в абсурдни костюми, използващи абсурдно количество насилие срещу CGI чудовища. Има страхотни моменти точно като от комикс през целия филм, например появяването на Хеликериъра на SHIELD. Може и да е напълно непрактичен начин за транспорт, но е със страхотен дизайн. Повечето от екшън сцените са впечатляващи и Уидън се старае да ограничава CGI ефектите и да показва повече от действията на героите. Това обаче се променя в последната екшън сцена в Ню Йорк, която отива към нивото на бездна от объркващи експлозии в стил Майкъл Бей, но Уидън успява да се спре преди пълната анархия. Героите получават доста моменти да покажат героизъм и типичното чувство за хумор на Уидън допълва действието (момента между Тор и Хълк по време на последната битка е най-забавният в целия филм).
Най-големият недостатък на филма е, че лошите са малко непълни. Мотивите им да нападнат Земята не са изяснени и не е ясно как точно Локи е успял да ги убеди (въпреки, че сцената след финалните надписи дава някаква насока). Използването на Космическия куб/Тесаракт като отправна точка на филма е добра идея (тъй като е добре представен в няколко предишни филма), но все пак не получаваме никакво обяснение за произхода или целта му. На почти всяко ниво, Уидън се е справил. Филмът има масивни екшън сцени, но и хумор, развитие на героите и човечност. Добре се справя с употребата на главните герои, но не пренебрегва второстепенните. Ефектите са впечатляващи, но не претрупват картината (обаче на моменти почти го правят). Най-важното, той успява да комбинира тези откачени герои и техните различни светове в една история успешно. 
„Отмъстителите“ е изключително интересен и забавен филм. Можете да го гледате сега по кината.

Ако този материал ви е харесал, можете да го препоръчате на повече
хора като натиснете бутончетата под статията, „Like”-нете или споделите с
приятели. Можете и да се абонирате за Facebook страницата на блога
„Омагьосано време”. Така няма да изпуснете нито една нова публикация и ще
откривате нови интересни неща свързани с книгите.