Здравни осигуровки | Без здравни осигуровки | Vivata.bg

40
Добави коментар
olaf
olaf

Много са причините здравеопазването у нас да не изглежда по начина, който желаем. Липсата на политическа воля оставя мандат след мандат вниманието на политиците извън фокуса на проблемите на здравната ни система, на нейното хронично недофинансиране, използването на неефективната система на клиничните пътеки, които не работят при лечението на по-комплекси заболявания и не на последно място на недотам справедливия “солидарен” принцип за разпределяне на вноските, който кара мнозина редовни платци да възприемат здравните си осигуровки като “данък здраве” и своего рода законен рекет. Държавата има механизъм да изисква задължителното плащане на осигуровки от всички легално работещи, но не им дава голям избор как да ги ползват при нужда.

Проблемът с дължимите здравни вноски няма да се реши със санкции, а с разбирането на държавниците, че здравната система трябва да отговаря на техните нужди и очаквания за качество и най-вече да не изолира представителите на пациентите в обсъждането на всички законови последици от политическите решения.

У нас все още липсват стандарти за добра лекарска и зъболекарска практика, които поставят много често пациента в позицията на безгласен участник, който няма нито как, нито пред кого да се оплаче, ако сметне, че грижите или отношението към него не са на ниво. На фона на тези проблеми, както и състоянието на родната икономика, новината за 20% неосигурени в България звучи като нормално следствие. Решаването му обаче със санкции, заплахи и принуда звучи по-скоро като пълна липса на политическа мисъл, а и не на последно място – да се спре със справянето с проблемите на парче и да се реформира реално здравния сектор, като се даде свобода човек да ползва внесените си осигуровки в избрано от него здравно заведение, бидейки запознат с реалната цена на лечението си и да се създаде отделен фонд, който да покрива спешната помощ и временно неосигурените пациенти, за което да не се разходват редовните вноски.

“Здравните осигуровки да се приемат като данъчно задължение, което трупа лихви при забавяне на плащанията” заяви д-р Пламен Цеков. Дори в момента върху забавените здравни вноски се начислява лихва от 20% над основния лихвен процент, но тя се плаща само от работодателите, които трябва да превеждат парите към НАП.

Спрямо здравнонеосигурените българи обаче системата е много либерална, смята шефът на здравната каса. В момента, когато неосигурено лице се нуждае от медицинска помощ, здравната система позволява то да плати една вноска и след като получи помощта, отново да спре да се осигурява, обясни Цеков. Ако плащането на осигуровки стане равностойно на плащането на данъци, НАП ще може да изисква по законовия ред неосигурените да възстановят вноските си към здравната каса със задна дата.

На срещите депутатите от парламентарната здравна комисия ще търсят решение на проблема с неосигурените граждани и ще помислят за механизми, в които държавата да помага, когато в действителност има невъзможност за покриване на тези вноски. Също така те ще се се опитат да разберат откъде идва проблемът с невъзможността да бъдат събирани тези здравни осигуровки, като се има предвид, че още през 2009 г. е променен Законът за здравното осигуряване, като са били вдигнати наказателните глоби за нередовни платци.

Шефът на касата каза още, че е преминало предоговарянето на цените на 120 лекарства в областта на онкологията. Договорени били различни проценти намаление – от 5% до 80%. В НЗОК ще има нова дирекция – контрол и финанси. Тя ще работи за промяна в начина на финансиране на болниците, защото в момента разпределението на бюджетите между 300 болници придобива все по-субективен характер. Методиката ще се промени така, че финансирането на болниците да не зависи от НЗОК, а от пациентите, каза Цеков.

Формира се ново социално разделение и то е в стандарта на здравната грижа. А тя, здравната грижа, пряко определя и начина ни на живот и продължителността му.

Вече не само в регионален, но и в световен мащаб се говори за “health gap”, а именно “здравна пропаст”, която дели едни групи хора, радващи се на качествена здравна грижа, от други, които не могат да си позволят лечение.

Това е свързано с много фактори – с вида на здравноосигурителната система в съответната страна, с политиката на фармацевтичните компании, които генерират все по-нови и съответно по-скъпи медикаменти, с разпределението на работните задължения на лекарите и нуждата от работа pro bono publico.

Статистиката показва, че тенденцията към затлъстяване е силно очертана в по-бедните и необразовани прослойки, които са без добър достъп до здравни грижи, а както е известно именно затлъстяването е основната причина за трите най-големи заболявания-убийци на нашето време – сърдечните заболявания, диабета и рака.

Едно е ясно – нужни са моментални и дълбоки промени в начина на работа на здравната система у нас. И въпреки че в днешно време всички ние живеем много по-дълго, отколкото преди 50 или 100 години, то ако парафразираме Джордж Оруел, една от най-големите критики към съвременната епоха на социално неравноправие е тази, че едни живеят много по-дълго от други и това е резултат от различния достъп до медицински грижи.

Титулна снимка автор Phalinn Ooi & лиценз CC BY 2.0