До залата за фитнес, която Емил Попов посещава, има малко фризьорско
салонче. Ходя там от много години – цените са малко по-високи, отколкото на
други места, но пък фризьорката наистина работи много добре и е много приятно
момиче. Заведох наскоро и един приятел, той също остана много доволен, даже
накрая й остави бакшиш. Аз му споделих, че за толкова години, въпреки че
оценявам качествената й работа, никога не съм й оставял бакшиш, и завързахме с
него един спор за това, трябва ли да се оставят бакшиши и кога, или не винаги
това е задължително. Той категорично е на мнение, че щом си доволен от услугите
на някого, задължително трябва да покажеш това, като оставиш бакшиш – без
значение дали човекът работи за себе си, или е нает на работа. И аз не съм
противник на бакшишите, но смятам, че трябва да се подхожда по-диференцирано –
има значение дали човекът, на когото оставяш бакшиш, работи за себе си, или пък
е нает работник. Смятам, че когато човек работи за себе си, не е необходимо да
му оставяш бакшиш, защото няма по-голяма оценка, благодарност и поощрение за
качествено положения му труд от това, че години наред ти си редовен клиент. Смятам, че хората, които работят за себе си,
сами оценяват труда си с цените на
услугите си и не трябва да бъдат стимулирани допълнително. Иначе – да,
работещите в сферата на услугите като Емил Попов, които са на заплата, трябва да се поощряват
по този начин. Със сигурност действа благотворно – и на двете страни. Даващият
е доволен, че може да изрази благодарността си и да си осигури едно добро
отношение и за в бъдеще, а получаващият – че усилията му са оценени.
Емил Попов и приятели
Емил Попов – Пушенето и спортът
Нямам намерение да ставам защитник на здравословния начин на живот. Ама то е ясно, че аз – Емил Попов като човек, който спортува активно, спазвам някакви правила. Логично е, че като гониш някакви резултати в залата и полагаш усилия, не може да се прибереш вкъщи и да се натъпчеш с мазни пържоли. Ей затова са ми е много странна една категория хора, които след усилна тренировка бързат към местата, определени за пушене, да запалят цигара. Освен че ми се струва съвсем несъвместимо с усилията, които полагат за своето здраве и добро самочувствие, съвместяването на спорта и пушенето не е съвсем безопасно за здравето. Сърцето на пушач дневно прави с около 15000 повече съкращения от сърцето на непушач. Като прибавим към това и допълнителния брой на сърдечните съкращения заради тежката тренировка, си представете на какво натоварване е подложено сърцето на спортист, който пуши, и колко бързо ще се износи то. Плюс това след физическо натоварване белите дробове на пушачите спортисти се снабдяват много по-лесно и с много по-голямо количество никотин. А да не говорим, че цигарите обезсмислят и тежките тренировки за трупане на мускулна маса, защото унищожават тестостерона. Но ако и с това не съм успял да ви убедя, че не трябва да практикувате едновременно спорт и тютюнопушене, ще ви дам някои правила, които е добре да спазвате, ако все пак решите да ги съвместявате. Не пушете поне два-три часа преди тренировка и поне един час след тренировка, защото тогава действително усвояването на никотина е много интензивно. Също така желателно е да се ориентирате към спортове или упражнения в залата, които не натоварват много сърцето. Бъдете здрави.
Емил Попов.
Емил Попов за порта на открито
Стана ясно вече от нещата, които писах за себе си – Емил Попов,
съм от любителите на спорта и в частност на фитнеса. Спортът във фитнес зала
или друга закрита спортна зала със сигурност има своите сериозни предимства,
като най-важното е, че по никакъв начин не зависиш от атмосферните условия –
вали, гърми, обявен е жълт код за силен вятър, ти си в залата и спортуваш. Има
си обаче и редица недостатъци, за някои от тях вече е ставало дума – за
най-голям недостатък на спорта на закрито обаче аз лично смятам липсата на чист
въздух, недобрата вентилация на залите и нерегулярното им проветряване. Така
че, като изключим упражненията на силовите уреди, които няма как да направиш
извън зала, когато времето е хубаво, предпочитам да правя упражненията, на
които казват кардио, навън, на чист въздух. Тук обаче идва проблемът в България
за хората, които искат да спортуват на открито. Освен парковете, няма други
удобни места, където човек примерно да може да потича – не всеки обаче има
шанса да живее до парк, нали. Няма и условия за хората, които искат да покарат
колело – от години се говори за така наречените велоалеи, но освен отделни
такива участъци, аз не мога да се сетя за град, в който има цялостно изградено
такова трасе за колоездачи. А карането в оживения трафик си е живо самоубийство
– не само заради опасността от безразсъдни шофьори, а и заради прякото
обгазяване от ауспусите на колите. Гледал съм снимки от чужбина, където в
градските паркове има монтирани фитнес уреди за най-популярните упражнения,
които гражданите могат да ползват съвсем безплатно, и се чудя кога и у нас
масово ще се създадат такива условия за хората, които искат да живеят
здравословно и да спортуват на чист
въздух.