Залезът сменяше цветовете.
Говореше му за денят, който е отминал.
Картините се въртяха, усмихваха го.
Плавните проблясъци посрещаха с „Добре дошло“ слънцето.
И шепнеха, а вятърът донасяше,
обещания за нощ.
Дневна птица тръгна да посрещне с песен
тъмните й пръсти.
Нещо го погали. Вдигна очи.
И се потопи в нея.
Автор: Николай Атанасов
