Онзи, който обича морето… и не само

18
Добави коментар

Неделя е и е време за готвене 🙂 Главната героиня в днешната гозба ще е южноамериканската красавица киноа. Първоначалният план бе за яхния с пилешко и киноа и дори започнах да я готвя като такава, преди да разбера, че не разполагам с доматки 🙂 Вместо епичен фейл обаче, се получи много приятен Пролетен курбан с пилешко и киноа. 

Ето и нужните продукти:
1 от старите кафени водни чаши (250 гр.) киноа, пълна до един пръст под ръба. На окомер кажи-речи 200 гр. киноа
300 гр. пилешко (в моя случай 2 „капки“ пилешки гърди), нарязано на кубчета или парчета с дължината на пръстов отпечатък 🙂
1 1/2 голяма глава лук

3 малки морковчета, с дебелината на кутре
1 червена чушка
1 купичка броколи

1 купичка карфиол
1 кубче зеленчуков бульон
1 ч. л. червен пипер
1 ч. л. риган
1 ч. л. босилек
1 ч. л. сол
10 чаши вода, плюс 2 чаши вода, в които се е киснала киноата
зехтин

Начин на приготвяне:
1. Нарязвате лука и го задушавате в зехтина. Сипете зехтин колкото да покрие 2/3 от дъното на тенджерата и след това го разнесето по останалата част. Котлонът е на 2 (готвя си на печка Раховец, никой да не се смее 🙂 )
2. Прибавяте нарязаното пилешко при лука и задушавате, бъркайки, докато месото побелее.
3. Добавяте лъжичката червен пипер и разбърквате добре.
4. Прибавяте нарязаните на колелца моркови и нарязаната чушка и оставяте да се позадушат под капак, като отвреме навреме разбърквате.
5. Добавяте 10-те чаши вода и оставяте да заври, като усилите котлона на три.

6. Добавяте киноата, заедно с водата (1 чаша киноа, 2 чаши вода), в която се е киснала поне 3 часа. Някои изхвърлят водата, в която се е киснала киноата, но аз искам да запазя всички вещества в този „бульон“.
7. Натрошавате с пръсти кубчето бульон, слагате 1 ч. л. сух босилек и 1 ч. л. сух риган и оставяте да ври не повече от 10 минути.
8. Добавяте начупените и нарязани не особено наситно броколи и карфиол, слагате солта, разбърквате добре и оставяте да поври още 5-6 минутки, като намалите котлона на две.

След тази процедура сте готови за вкусно и здравословно хапване с богат и плътен зеленчуков вкус! 🙂 Имайте предвид, че киноата е крехка и не трябва да се вари повече 10-15 минути, иначе почти ще се „стопи“. Сготвих всичко така, че зеленчуците да останат цели, да не се разварят, да са твърди, но да не хрупат. Нашите зелени зеленчуци в поддържащата роля – броколите и карфиола, които са пролетната част в курбанчето, вряха не повече от 5 минутки на тих огън, така че полезните вещества в тях останаха максимално запазени.

 Порцията се сервира се сервира с чаша студена бирка и бон апети! 🙂 Ако обичате киселко, можете да направите едно црък с лимонче, можете да гарнирате и с люта чушка или скилидка чесънче, всичко е въпрос на вкус! Наздраве, приятен апетит и до следващия готварски полуден! 🙂

41
Добави коментар
Earendil
Earendil

Не му достигаше въздух.
Жадно поетите глътки изтичаха някъде вътре в него,
като вода в ненаситен процеп в скалите.
В паника драпаше в празното пространство.

 Дишай…
 Проблясък в мъглата се мярна като единствен ориентир.
Тръгна натам, но всяка крачка смаляваше светлината.
„Грешен избор“, стрелна се като в треска и потъна.

Дишай…
 Затича се и завика, а ехото отекваше като оглушителен писък.
Виждаха, но никой не го чуваше, обречено ням като риба далеч от водата.

 Дишай…
 Дръпни спирачката на свободното падане,
дишай!

 Отвори широко очи и пое въздух – 
толкова дълбоко, че едва не се задави…

43
Добави коментар

Залезът сменяше цветовете.

Говореше му за денят, който е отминал.

Картините се въртяха, усмихваха го.

Плавните проблясъци посрещаха с „Добре дошло“ слънцето.

И шепнеха, а вятърът донасяше,

обещания за нощ.

Дневна птица тръгна да посрещне с песен

тъмните й пръсти.

Нещо го погали. Вдигна очи.

И се потопи в нея.

                                                                 

                                                                               Автор: Николай Атанасов

49
Добави коментар
Earendil
Earendil

Търся те…

Дали ще те намеря същата?

Тук си била, постоя,

усмихна се, позавъртя се, тръгна си…

Търсех те…

В лица различни виждах те.

Да те преследват, тръгваха нанякъде.

От бягане уморени, поспираха,

да пият от теб, от сърцето ми.

В мрак заспиваха, а с утрото

тръгваха – с теб…

Раздавам те и никога не свършваш,

защото тук е твоят дом,

но губиш се – страхлива и объркана.

И бягаш, себе си търсиш, по пътя си…

Плаха, не оглеждай се –

за теб огнището винаги стъкмено е.

Ела, остани, порастни, остарей с мен…

Любов.

                                                                     Автор: 
                                                                   Аз, Николай Атанасов

Credits: Storia D’Amore by Kalle Gustafsson

P. S.   Поезията се завърна като Блудния син. Тихичко, на пръсти, преди заспиване. Трескаво се пресегнах за бележника, преди мисълта за нея да отлети. Красива идея за любов и думите се заредиха сами. Успях да затворя тези в лист. Дано запомненото от проблясъка ви хареса 🙂