Обичам те и на 30 все така
силно, моя малка мармоазетке, колкото бих те обичал и на 20, както и на 10 –
стига да съм можел да те познавам тогава. Ти си най-красивото нещо, което би
могло да ми се случи, а то ми се случва всеки Божи ден от 3 години насам… макар
понякога от това да ме боли глава, а друг път да тупти по-бързо сърцето ми.
Пиша ти това писмо по простата причина, че изживяваме своята си кризисна любов
и чакаме едно малко и сладко като теб кризисно бебче, така че тате няма пари за
картичка за рождения ти ден – и по-добре. Аз също съм изцяло в една
опустошителна и вечна сърдечна криза, откакто те познавам, защото ужасно много
те обичам, много-много, Дуда-Дуда и
Джингъл Белс мой, страхотно те обичам, радвам ти се като дете, обожавам те и
винаги ще бъда с теб, винаги – в добро и лошо, както каза тогава капитанът, докато
смъртта ни раздели. Заради това ти подарявам тези три малки подаръка, защото е
рецесия, Све, така че няма да има по-голям подарък от този, който ни поднесе
това шантаво копеле живота, а именно любовта ни… и нашия бебо…Помни, че на рождения ти ден, аз ще съм този, който пръв и последен ще те прегърне, а през останалото време няма да престане да те гушка…
Този подарък е за първите 10 години от живота ти, тогава, когато си
била сладко малко момиченце, докато аз съм бил голям лош батко на 23 и съм
изучавал ненужни науки в Софийския университет. Този подарък обаче е и за това,
за да не забравиш никога какво означава да си чист като бебе и
мечтателно-наивен като дете, за да предадеш най-доброто от детските си спомени
на поколението след себе си…
Никой от нас никога повече няма да бъде отново на 20, но – помниш ли –
когато се запознахме ти ми каза, че си на 19, а беше на 27… Въпреки това и днес
– 3 години след запознанството ни и 10 години след 20-тия ти рожден ден, ти все
така изглеждаш на 20 – млада, секси, жизнена и красива, както и тогава, така че
нека този подарък да е за твоята женственост и красота, за най-красивата,
най-умната, най-добрата моя малка любима, която ме носи в сърцето си…
30
Мармоазетке моя, човек и добре да живее… се влюбва, обича и… забременява.
Нека с този мой подарък се помъча да направя бременността ти мъничко
по-спокойна, по-удобна и лека, защото знаеш как много ви обичам вас двамата.
Опри се на него, така както би трябвало да се опираш на мен през тези сладки 9
месеца до август, а и винаги и завинаги. Бъди все така най-красивата малка
мама, най-смеещата се, разбираща, усещаща, мъдра, всезнаеща и всеопрощаваща
мама, защото ние двамата /с К./ също ужасно много те обичаме и искаме винаги да
бъдем край теб…
Честит рожден ден, Све! Бъди
най-щастливата, обичаща и обичана, усмихната и сбъдваща мечтите си жена /защото
вече официално не си девойка, помниш ли?/, любов моя! Обичам те до болка! И
искам още!
П.П. Подаръците, знам, ти ще ги предусетиш, а след това ще ги видиш,
затова и не ги упоменавам тук и сега. Тате /докато нашият доки гледа бебо/.
