Билка– клонките с листата на имела. Клонките с листата се
берат от септември до края на март, и то само от имел, паразитиращ по боровите
дървета. Почистват се всички клонки, които нямат зелен цвят и се сушат на
сянка. След изсушаване имелът трябва да е запазил зеления си цвят с жълтеникав
оттенък, да няма миризма и да притежава слабо тръпчив вкус.
Действие и приложение – водните извлеци оказват хипотензивно
и успокояващо действие, забавят сърдечния ритъм, подобряват
сърдечната дейност, тонизират миокарда. Дрогата действа кръвоспиращо
при маточни кръвоизливи, кръвотечения от носа, продължителна менструация,
кървящи хемероиди. Намира приложение като протигърчаво средство,
заболяване на нервната система, главоболие, невралгии, хронични заболявания на
ставите. Още по времето на Хипократ белия имел, паразитиращ върху дъб, се е
използвал за лечение на някои ракови заболявания
Начин на приложение – прилага се под формата на
студен извлек или отвара. Извлек – две чаени лъжички бял имел се заливат с 200
мл студена вода, оставя се да кисне 12 часа. След прецеждане извекът се изпива
сутрин. Същата билка се накисва повторно със същото количество вода и получения
извлек се изпива вечерта. Отвара – една супена лъжичка се залива с 300 мл кипяща
вода и се вари в продължение на 5 мин. Оставя се да кисне 30 мин. След
прецеждане се прие 3 пъти на ден по 80 мл след ядене.
