Полярното сияние е оптичен феномен, наблюдаван в небето над полярните райони на Земята,
образуващо се в следствие на взаимодействието на заредени частици от
слънчевия вятър с магнитосферата. Явлението може да се оприличи на
поразително красив танц на разноцветни светлини в небето. Полярните сияния са в основата на много легенди и митове на северните
народи. Викингите вярвали, че сиянията са воини, препускащи на коне през
небето, а според ескимосите добри духове палят светлините, за да
осветят пътя на мъртвите към отвъдния свят. Полярните сияния възникват на височина 90 -130 км над повърхността Земята, но през 1595 г. в Северното полукълбо е засечено сияние на височина 160 км и ширина на фронта 4 800 км. Причина за удивително красивото природно явление е слънчевата активност. Атмосферата на Слънцето
е съставена най-вече от водород. От най-външния и най-разредения й слой
непрекъснато се откъсват невидими частици (електрони и протони) и
изтичат в Космоса. Този поток се нарича слънчев вятър.
Част от него достига Земята и под действие на нейното магнитно поле,
което е най-силно при полярните области, взаимодейства със земната
атмосфера, предизвиквайки разноцветно светене на атмосферни газове. На
всеки 11 години активността на Слънцето достига своя
максимум и потокът на слънчевия вятър се засилва. В този период
полярните сияния са много живописни. Така на научен език се наричат полярните сияния в северното полукълбо.Източник: www.mystics.eu
Магията на Северното сияние – 23 Април 2012 – Блог – Радио ЕуфОрия
