Дуранкулак е най-северното българско черноморско селище, последното преди границата на България с Румъния.
Намира се на около 18 км северно от Шабла и на 107 км от Варна. Името на селото е с турски произход и се превежда “стоящо ухо“ заради формата на езерото, което се намира до него.
Югоизточно от Дуранкулак, разделено от морето с широка пясъчна коса, се намира Дуранкулашкото езеро. На Големия остров в Дуранкулашкото езеро са най-ранните каменни жилища в Европа, които са частично реставрирани. Наричат това място Добруджанската Троя. То пази следи от най-древното население на района, носител на културата „хаманджия“. Тук е разкрит и най-големият праисторически некропол в света, действал без прекъсване 1500 г. (5300-3800 г. пр. Хр.). Селищната могила на острова е обитавана повече от 6 хилядолетия – до края на Първото българско царство. Край нея е и храмът на Великата богиня майка Кибела.
Езерото е обитавано от над 250 редки или застрашени от изчезване животни. Тук има съоръжения за орнитолози от цял свят, които идват да следят поведението на птиците.
Разположена на миграционния път Via Pontica, влажната зона осигурява благоприятни условия за хранене и почивка на редица прелетни видове птици. Дуранкулашкото езеро е с международно значение за опазването на малкия воден бик, както и от особена важност в национален мащаб за гнездането на белооката потапница, немия лебед, тръстиковия блатар, индийското шаварче. Тук зимуват популациите на три вида водолюбиви птици – голяма белочела гъска, червеногуша гъска и зеленоглава патица, има големи популации на малък корморан и розов пеликан. Находището на триръбестия камъш е най-представително за България.
