Представям Ви първа част от поредицата: „Цветя и рози“ и ще започна с царицата на цветята – розата. А защо я наричат така?
Дълга история, която води началото от древни индийски предания и от една далечна страна, наричана някога – Персия.
В древна Гърция я смятали за божи дар, символ на божествената любов и красота. Когато Афродита – богинята на любовта и красотата излизала от водата, от белоснежната пяна, обгръщаща тялото й се образувало чудно цвете.
Когато боговете видели, че цветето не й отстъпва по красота, я напръскали с нектар, даряващ безсмъртие. А на цветето дарили прекрасен аромат…
Розата остава бяла до момента, до който Афродита получава вест, че нейния любим Адонис е смъртно ранен. Устремена и бягаща, тя не забелязала, че краката й са ранени от тръните по розите, застилащи пътя й. Няколко капки паднали от ранените й нозе върху цветовете и те от бели се обагрили в червено…
От древна Елада, розата е пренесена в Рим, където някои патриции заповядвали да покриват повърхността на морето с розови листенца, когато се движели с галерите. Розата станала символ на разкош, за който се харчели безумни пари. На едно от пиршествата, гостите били засипани с такова количество розови листенца, че много от гостите се задушили…
А улиците на целия Рим били така пропити от аромата на рози, че който не бил свикнал, му ставало лошо. Дори имало специални жени, които свивали розови венци…
От всички христитянски държави, розата се ползва с най – голяма любов във Франция. Там била така ценена, че не всеки имал право да я отглежда.
Розата се разпространява по всички знайни и незнайни земи, като достига и България, където се отглежда повече от 300 години. А от специалния сорт – Rosa gallica се добива така популярното розово масло, известно като най – съвършеният натурален ароматен продукт.
Следва продължение…
