Не са малко животните, които светят и имат органи, произвеждащи електричество за защита, ориентация или играят роля при сексуалното им сближаване.
Електрически животни.
Докато светещите животни се срещат често и са най- различни, то всички електрически животни са риби. Електрическо торпедо. Това е една от най- известните електрически риби, представител на скатовете. Дълга е от 60 см. до 1 метър и се среща по европейските брегове. Електрическите и органи приличат на купчина клонки, покриващи голяма част от тялото и. Клонките се състоят от стотици дискове. Под действието на нервната система, горната част на всеки диск се зарежда с положителен електрически заряд, а долната им част- с отрицателен. Така всеки диск е един малък кондензатор, а общо те образуват една истинска електрическа батерия. По този начин торпедото е в състояние да изпраща истински залп срещу неприятеля, който я заплашва. Други електрически риби. Подобни органи съществуват и при някои други риби- южно американската ягула или електрическата змиорка, изпращаща залпове от 600 волта. При африканските риби мормири /Mormyrus/ и гимнархи /Gymnarchus niloticus/, електрическите органи са във вид на „електропалки“ и служат за създаване на електрическо поле. Смущенията, появяващи се в това поле, позволяват на рибата да се ориентира, а също така и да открива жертвите си. Някои южноамерикански сладководни риби, като рибата нож и Apteronotus albifrons, макар и близки роднини на ягулата, използват електрическите си органи за защита и ориентиране. Рибата- нож, наречена така, заради продълговатото си тяло и опашка, изпуска от 250 до 600 импулса в секунда. При Apteronotus albifrons, честотата на електрическите импулси достига до 1000 за една секунда. Параметрите на електрическите импулси при тези риби се различават до такава степен, че по тях специалистите могат да разпознаят вида на рибата.
Светещи животни.
Те са много по- разнообразни. Морските светещи микроорганизми са Динофлагелати /планктонни и по- рядко паразитни форми/, от които по- известни са ноктилука /Noctiluca milioris/. те са с меко, почти сферично тяло, достигащо до 1 милиметър. Ноктилука светят при механично дразнене. Съществуват много морски светещи животни сред медузите, морските звезди, мекотелите /калмари/, ракообразните и др. По вреве на Тихоокеанската война, японските офицери са предавали съобщения през ноща, като са използвали пудра от мидените рачета „Ostracoda“. Фауната на морската бездна. Главоногото Vampyroteuthis infernalis дължи наименованието си на своите необикновени светещи органи, бързо трептящи в големите морски дълбочини. Естествената луминисценция е особено необходима на голяма дълбочина, където не достига естествената светлина. Ето защо, броят на светещите риби там е голям. Светлината, която изпускат е с различни спектри- червена, синя, бяла и др. Един и същи индивид може да свети в различни цветове. Тези риби са снабдени със светещи органи, наречени „рефлекторни лампи“. Те са с различен брой и са разположени върху главата, опашката или другаде по тялото. Някои са с най- обикновени струпвания на клетки, други са снабдени с екрани, рефлектори, лещи /илюминаторни стъкла/, със специални клепачи и др. Изпускането на светлина може да бъде непрекъснато или на импулси. Понякога излъчената светлина е толкова силна, че позволява да се разпознаят стрелките на часовника от разстояние 2 метра. Понякога тези риби използват рефлекторните си лампи като фарове, за да се различават от останалите видове и да привличат жертвите си. Не толкова често, светещи риби се срещат и в добре осветените части на морето.
Насекоми. Освен риби има и светещи насекоми. Най- известното от тях е светулката или светещият червей. Това твърдокрило е добре познато в Европа и има две сексуални форми. Женската, която няма криле, е по- голяма от мъжкия. Тя е тази, която свети, чрез края на корема си. Синкавата и светлина привлича мъжките. В случая светлината играе сексуална роля. Докато светлината на светулките създава истинска феерия в летните нощи, то тази на кукуйос се използва за фенери на южно- американските индианци. Ларвата на кукуйос изпуска многоцветни „огньове“. Всички тези странни свойства на светещите животни се дължат на биолуминисценция, а не на фосфорисценция. Същността и е в производството на студена светлина без радиация, получаваща се от окисляването на веществото луциферин в ензима луцифераза, произведен от специални клетки. Мощността на тази светлина е изключителна. При някои риби светенето се дължи на бактерии.
Различни феномени. Покрай биолуминисценцията, могат да се споменат още някои други феномени. Скелетът на морската игла- риба с дълга муцуна- дълго време остава светещ. Очите на котката, кучето и други хищници светят при осветяване- от фаровете на автомобил, например. Това се дължи на слой с багрите на небесната дъга, която покрива техните хороидеи и действа като огледало, при осветяването им. Що се отнася до светенето на морето, то се дължи на ноктилука, имащ по- скоро растителен произход /планктонна форма/.
