поетите на всички времена…
са пламвали сърца и знамена.
А ти гориш – безименен и скромен.
От теб животът става по-красив.
щом гледаш с погледа на всеки жив.
поетите на всички времена…
на другите дарили светлина.
ти в спомените наши си изгрял.
из стръмното ръката му подал.
МОЯТА УЧИТЕЛКА
Контейнерите за боклук до блока
тук всяка сутрин идваше жена.
Във вехти дрехи, слаба, не висока
с количка, а през зимата с шейна.
Преглеждаше в сместа добре нещата
отделяше полезните на вид.
Изглеждаше ми странно тя позната
в походка, маниер, гърба превит.
Бях все зает, началник в общината,
до службата ме караха с кола.
И само сутрин, точно до вратата
я виждах, беше с очила.
Веднъж обаче тя ме заговори
попита ме с усмивка за часа.
Невероятно близка ми се сторu
и я познах, познах я по гласа.
Бе моята учителка любима
в последният гимназиален клас.
Заместваше почти една година.
бях влюбен в нея, слушах я в захлас.
Цял ден на работа за нея мислех
учителката моя станала клошар.
В бюрото нещо търсех, нещо чистех
бях станал ученикът Божидар.
Не бе познала в мене ученика
самият аз бях доста променен.
Солиден, тежък, лика и прилика
с мастит, авторитетен бизнесмен.
На заранта я чаках много рано.
прекрасно утро, неработен ден.
В боклука ми на дъното прибрано
лежи кашонче, дар голям от мен.
Усетих зад гърба си, че пристига.
изсипах кофата с боклук завчас.
И без дори главата да повдигна
прибрах се бързо на бегом у нас.
В кашончето бях сложил триста евро,
кафе, парфюм, кутия с шоколад.
Вълнувах се и бе ми малко нервно,
но в себе си се чувствах много млад.
Закусих и полегнах на дивана.
на входната врата се позвъни.
Излязох да отворя никой няма,
пред прага плик, кашончето встрани.
„Не те ли учих, драги Божидаре,
че всяка работа краси човек!
Дори и бедността от Бога дар е,
дори и в двадесет и първи век!
Нима в очите ти съм просякиня?
Срамуваш се да поговориш с мен.
Обратно връщам твойта милостиня,
знай -ще легна гладна този ден.
Не прося милост, бедността не крия.
Клошар съм, няма как, не върша грях.“
Това прочетох, щях да се убия!
Учителката вече не видях.
автор: неизвестен
*****
Учителят
Загърнат в старомодния си шлифер
сред вас е всеки ден – това е факт,
не го смущават грапавите рими,
дори когато днес е пред инфаркт.
Приведен ходи често, но когато
застане той пред черната дъска
намира сили с чест да се изправи
и да припомни: Ботев днес е факт!
Замеряте го с думи богохулни
и клевети по всякакъв адрес,
брониран е за вашите куршуми,
но коленичи пред глухарче днес.
И стига му една усмивка само
на едно дете със влюбено сърце
той планината ще повдигне с рамо
и на небето ще я пренесе.
А там, под ореола на звездите
в единствения час по мъжество
не се подсказва и не се преписва,
а само се запява: жив е той…
Когато падне утре на паважа
сред локва кал, пронизан от инфаркт –
това ще бъде нещо… маловажно,
доказал го е Ботев – и е факт!
Иван Бобев
*****
Старият Учител
Погледна за последно своя клас
и пак нахлуха спомените много…
В сълзи удавиха се думите… Без глас
им каза своето последно „Сбогом”.
Научи ги на толкова неща,
каквито даже в книгите не пише,
показа им какво е мъдростта –
да прощават, да се борят, да обичат…
С проблемите им страдаше и той,
със радостите им и той живя,
живота си прекара без покой,
но повали го вече старостта…
През сълзи погледна свойте ученици –
очакваше ги много дълъг път.
Те бяха неговите малки птици,
а той ги бе научил да летят…
А неговият път бе свършил вече –
Учителят си тръгваше сега.
Класът тогава стана прав и рече
не „Сбогом”, а… „Благодаря!”
Мира Дойчинова – irini
*****
Учителят е нашето начало-
от първите черти и колелца
до изгревите,нажежени в бяло,
учителят посоки ни е дал…
ВСЕКИ ПАЗИ В СЪРЦЕТО СИ СПОМЕН ЗА ЛЮБИМ УЧИТЕЛ…
Това е г-н ИВАН ПОПИВАНОВ-
МОЯТ КЛАСЕН РЪКОВОДИТЕЛ В АПРИЛОВСКА ГИМНАЗИЯ…НАЙ-ГОТИНИЯТ КЛАСЕН НА СЛАВНИЯ XI-г КЛАС,ВИПУСК `79…
ЗА ТОВА,ЧЕ СЕ РАДВАМ НА ОБИЧТА НА СВОИТЕ УЧЕНИЦИ-ДО ГОЛЯМА СТЕПЕН ГО ДЪЛЖА НА ТОЗИ ПРЕКРАСЕН
ЧОВЕК,ПЕДАГОГ,
ПРЕПОДАВАТЕЛ…
НЕ ПОМНЯ ВСИЧКИТЕ СИ УЧИТЕЛИ…ПОМНЯ ОНЕЗИ,ОТ КОИТО СЪМ ВЗЕЛА НЕЩО ДОБРО И СЪМ ГО НАРЕДИЛА В ПЪЗЕЛА НА ДУШАТА СИ…
ОТ ВАС,г-н ПОПИВАНОВ,ВЗЕХ НАЙ-МНОГО…
БЛАГОДАРЯ ВИ,ЧЕ БЯХТЕ С НАС В НАЙ-ВАЖНИТЕ НИ ГОДИНИ-КОГАТО СТАВАХМЕ ХАРАКТЕРИ!!!ОБИЧАМ ВИ!
*****
Моят последен учителски 24 май…
ПТГ“Цар Симеон Велики:-гр.Търговище
Искам да поздравя
своите бивши възпитаници
от:
ОУ“Георги Бенковски“-с.Беломорци,
ОУ“П.Хилендарски“-с.Надарево и
ПТГ“Цар Симеон Велики“-гр.Търговище…
Благодаря ви за обичта,с която ме дарявахте в училище,с която ме дарявате и днес…
Обичам ви и съм
щастлива,че израснахте чудесни млади хора!
Благодаря и
на моите бивши колеги,
с които заедно споделяхме задъханото училищно ежедневие…Вие бяхте и продължавате да сте истински приятели!
*****
По този друм не се печелят битки,
не светят воеводски знамена…
По него тръгват със зеници чисти
най-искрените хора на света…
*****
Учителят
Учителят е буквичката първа,
изписана накриво в тесен ред.
Но ето: дума става,… мисъл…Тръгва
да търси истини – по-смело и напред.
Учителят е точица едничка –
началото на хиляди лъчи.
Звездата – не далечнa, не самичка,
а грейналата в детските очи.
Учителят е четка и боички.
Дарява с цвят не листи, а съдби.
В картини вижда имената – всички,
но в най-прекрасни, чисти и добри.
Учителят е нотичка игрива,
протегнала към другите ръка.
Тъй ражда се мелодия красива
и звънва чак до светлата дъга.
Учителят е географска карта,
разглеждана с любов и интерес,
надскочила и норми, и стандарти,
за да го има “утре” още днес.
Учителят…Той горд е. И изстрадал.
С ум, сила, вяра и сърце дарен.
И не защото е учител станал.
Защото за учител е роден.
*****
Любимият учител
Любимият учител бавно влиза,
поглежда към дъската със тъга.
Неволно мачка старата си риза,
а от очите му искри вина.
Последният учебен час започва,
гласът му нежен в стаята кръжи.
Омайното му слово омагьосва
и будна съвестта нащрек държи.
Редят се думите, като мъниста
и галят нежно детските сърца.
Пробуждат се героите от листа
и озаряват малките лица.
Последният звънец се произнася
и слага край на хиляди мечти.
Но детската любов с жар се понася
към сините и бащински очи.
Любимият учител бавно тръгва,
а стаята кънти от тишина.
Душата му неистов стон изтръгва –
жадува да раздава топлина.
Ще съхрани в душата си съдбите
на хилядите негови деца.
И ще запази спомена за дните,
огрявани от нежните лица.
Наташа Басарова
*****
*****
Учител
На буквите със звука гальовен,
на звуковете с буквите красиви –
езика български чаровен
извайваше у мен с години.
Учителю, от мойто детство-
тъй бедно, ала тъй щастливо!
С косите бели по наследство
аз виждам те и днес на живо.
И помня твоята усмивка
и погледа ти- сериозен,
и чувам всяка дума, сричка,
и всеки звук пред мен отронен.
Учителю, от мойто детство,
живея тъй и днес в захлас…
С косите бели по наследство
учител съм сега и аз.
*****
https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=AK2E9mgmLyI#!
*****
Да докоснеш душата на дете
и да останеш завинаги там-
най-голямата отплата
за един учител!…
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
