Posted by : Филип Миразчийски
четвъртък, 24 май 2012 г.
Въпреки, че утре имам изпит по Дипломатическо и консулско право, който се очертава да бъде доста разочароващ, с Ади решихме да се разходим малко до центъра, та да си отпуша мозъка… От известно време следях с интерес ремонта на градинката, която се намира пред Националната Библиотека „Кирил и Методии“. Смятам, че се е получило доста добре и си кореспондира изненадващо приятно със наскоро ремонтирания „Цар Освободител“. Получил се е един красив пешеходна маршрут, тръгващ от Орлов мост, чак до Библиотеката.
Естествено, ремонта си има и някои кусури, но няма как… Например не е помислено за отводняване на алеите пред Библиотеката, което доведе до доста голямо натрупване на локви при последните дъждове. Също така, отстрани на градинката, на ул. Шипка стоят 5-6 различни будки за цветя и закуски, които смятам, че трябва скоростно да бъдат премахнати.
В самата Библиотека с Ади влизаме за пръв път. Имаше ден на отворените врати и беше пълно с хора, които разглеждаха изложените евангелия и ръкописи от 15-16 век. Служителите бяха много учтиви и услужливи. Чудихме се обаче как е възможно през 2012 година още да съществуват архиви и каталози, съхраняващи се на хиляди листчета и картончета по стотици чекмедженца. Това на кого е удобно за намирането на нещо, освен на библиотекарите, които са ги подредили? Интернет anyone? Интересна беше времевата капсула, която видяхме, пълна с идеи на хора за това какъв ще бъде светът през 2060. С Ади решихме да присъстваме на отварянето й след 48 години…
Тук жената разказваше на посетителите повече за ръкописите…
Минутка и за социалните мрежи…
Кое е по-удобно?
Изложба на детски рисунки
Остават 25289094 минути до отварянето на книгата през 2060 година…
Имаше
и една случка, която ни направи едновременно и добро и лошо
впечатление. Точно на входа на градинката, на бордюрите до спирката се
бяха настанили типичните за София продавачки на цветя, знаменца, чушки,
пипер, джоджен, които можем да видим често из центъра. Съответно,
дойдоха инспектори от Столична община, които ги изгониха, явно
смилявайки се над тях без да им пишат акт за административно нарушение.
Също така обаче, знаем и как „по-тъмните“ ни съграждани обичат да се
разправят и да крещят, проклинайки враговете си. Е и
тези направиха това и почнаха да им се карат и да ги обиждат. Това
доведе до идването на Общинска полиция и ситуацията се стъжни малко за
продавачките. Тук идва и негативната част за нас. Аз снимах всичко това,
обаче когато един от полицаите ме видя, почна да се провиква да спра да
го снимам. Когато попитах защо, ми се обясняваше за Конституцията и за
ненам си кво си. Всичко това би било ок, тъй като знам какво пише в
Конституцията, но проблема беше в отношението на полицая към нас. След
като ни наобиколиха дружно да ни разясняват как не можем да ги снимаме,
до нас спря и патрулка, от която също ни обясниха, че не можем да ги
снимаме без съгласието им. Накрая все пак ги питах можем ли да ги
снимаме, тъй като бяха свършили с изпълнението на служебните си
задължения…отговори ни се, че не са в настроение. Принципно уважавам
страшно много закона и полицията, затова и исках да ги снимам…с цел да
ги похвалим тук за свършената работа. Естествено, че нямаше да им
покажа лицата…. но за нещастие след случилото се останах леко разочарован от тях…
