Всяка година по същото време пролетта се пълни с един друг живот, с едно друго настроение- това на абитуриентите, които… оттук нататък влизат в живота.
Хубаво е, зареждащо е, вълнуващо е да слушаш виковете им по улиците, да виждаш празничните вечери, развълнуваните приятели и родители. И невероятните абитуриенти.
С група приятели бяхме на мястото, където се събират абитуриентите. Гледахме, обсъждахме, критикувахме май повече. Докато едно от момчетата не каза, че щом сме толкова критични, май вече сме остарели… А дали е така?!
Дни наред в мрежата се качваха и продължават да се качват снимки на абитуриенти. На всякакви абитуриенти, от всички градове и градчета на България. Интересни, смешни, закачливи, усмихнати. Грозни, провокативни, откачени, кичозни, стряскащи.
Признавам, първо се стъписах много от някои, качих ги и аз, все едно да кажа – така не се прави. После обаче се замислих за причините. Защо са такива, откъде се появиха тези деца, какви са техните родители, какво означават техните тоалети?! Това не е ли една част от културата на нашите деца, или липсата на такава?! Много и сложни въпроси. Вярно, че колкото хора на земята, толкова вкусове, но въпреки това. Има някакви граници все пак.
Сетих се и за моята абитуриентска вечер преди хиляда години ;). Бях чепата (и сега съм, но по-малко) и не се давах много на съветите на майка си и нейните приятелки. Слушах и чувах някакви 10 процента, около 50 процента отричах на глас, но стана така, че не изглеждах като палячо. Знам, че поради особености на характера си, не се лакирах, лично аз се гримирах почти незабележимо и малко преди да тръгна от къщи, отидох и се понамокрих навитата на ролки от приятелка на майка ми коса, за да не се чувствам странно. Ами изглеждах си като дете, малко по-кокетно, но все пак като дете…
Много ми се искаше и днешните момичета и момчета да изглеждат като деца на 18-19 години, защото те са деца. Малко по-наконтени, по-официални, малко по-пораснали, малко по-различни, но все пак деца.
Честно казано, в един миг ми стана много мъчно за онези абитуриенти, които приличаха на всичко друго, само не на завършващи млади хора. Не отричам правото на всеки да е различен и оригинален, да е провокативен и уникален, обаче… не и да е смешен, грозен и вулгарен. Някои изглеждаха повече жалко, отколкото комично. Дано са имали хубава, вълнуваща вечер и не са били огорчени от начина, по който изглеждат. Или пък… Все едно. Някой ден ще се научат, дано стане така. Само тази вечер няма да се върне вече.
Добре, че има и от другите, които направо ми напълниха сърцето и очите. Онези, прекрасните, които излъчваха стил и достойнство и които показваха класа. Познавам някои от тях, не лично, но много се гордея с тях. Наистина. Ако понякога изпитвам гордост като българка, това е един от моментите. Когато виждам млади хора със стил, с вкус, с достойнство. Представям си ги напред, с мечтите им и реализирането им и се радвам ;). Знам, че имаме страхотни български деца, и че са много. Знам, че другите с повече късмет също могат да станат такива, ако възрастните се намесват деликатно, но настоятелно, когато трябва.
И щях да забравя – моят фаворит от X-Factor Рафи Бохосян също беше абитуриент тази пролет 😉 Радвам му се много- на енергията, на усмивката, на настроението, на харизмата, с която заразява! На него и на всички други прекрасни млади хора, успех във всичките хубави неща и в изпитанията, които предстоят! Онези, които изглеждаха странно дано сте объркали само тоалета за абитуриентската си…
За fortisimo.eu – Нели Русева
