Съд в Италия отне родителските права на възрастно семейство. Детето се родило когато майката е на 56г,а бащата на 68г. „В присъдата си съдът в Торино посочва, че родителите на Виола не са се замислили никога, че тяхното дете един ден ще остане сираче в ранна възраст или ще бъде принудено да се грижи за прекалено възрастните си и болни родители.”
Теоретично това може да се случи и по нашето законодателство, родител може да бъде лишен от родителски права или те да бъдат ограничени, но какво печели детето от това? Какво печели като остане /практически/ сирак и разчита на шанса Някога да бъде осиновено от семейство, което ще полага много добри грижи за него ? Май нищо.
В този смисъл всяко наказание на родителя е във вреда на детето. Оставят го само или намаляват бюджета на семейството,а от там и на детето /имуществените санкции/. Настройват възрастния срещу системата без да е постигнато негово оптимално поведение. Примерно- сега много родители не плащат издръжка след развод. Понякога им се налагат санкции, даже по принудителен ред се събира издръжката, но това ни най-малко не повлиява на незаинтересоваността на родителя към детето. Ни най-малко.
От друга страна – нашето законодателство има много норми,закрилящи детето, НО всички те действат След раждането му. Бъдещето дете не се закриля. Въобще не се търси отговорност от родител, който умишлено или по непредпазливост рискува целия живот,здраве и всякакво развитие на детето, като съзнателно създава дете, за което не е способен да се грижи в близка или по-далечна перспектива или за което има големи рискове да се роди с увреждания и т.н..
Може би това е така, защото досега този проблем не стоеше пред цялото общество, обикновено беше изолиран в ромската общност. Но вече ситуацията е друга. Ин витро, сурогатно майчинство… вече се ползват от всички и рисковете вече обхващат всички.
Стига се дори до съществуването на „супермакети за бебета”. Като този тук.
Затова считам, че е належащо дискутиране на въпросите. Да се чуят повече мнения, да се направи анализ – и да се действа. Нещата не търпят отлагане, според мен.
1
юни
Share
