Денят на Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България се отбелязва официално от 1901 година, когато на връх Вола присъстват и живи Ботеви четници. На връх Околчица през 1938 година е издигнат 35-метров паметник с опълченски кръст, който увековечава подвига на Ботев и четата му, а в падината Йолковица на естествена канара е издълбан надпис, който бележи точно лобното място на поета-революционер. Този ден се отбелязва за пръв път през 1884 година във Враца и Пловдив. По традиция, на този ден се организира всенародно поклонение на връх Околичица във врачанския балкан – лобното място на великия поет и революционер Христо Ботев.
ХАДЖИ ДИМИТЪР
Жив е той, жив е! Там на Балкана, потънал в кърви, лежи и пъшка юнак с дълбока на гърди рана, юнак във младост и в сила мъжка.
На една страна захвърлил пушка, на друга сабля на две строшена; очи темнеят, глава се люшка, уста проклинат цяла вселена!
Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно сърдито пече; жътварка пее нейде в полето, и кръвта още по-силно тече!
Жътва е сега… Пейте, робини, тез тъжни песни! Грей и ти, слънце, в таз робска земя! Ще да загине и тоя юнак… Но млъкни, сърце!
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небо, звяр и природа и певци песни за него пеят…
Денем му сянка пази орлица и вълк му кротко раната ближе; над него сокол, юнашка птица, и тя се за брат, за юнак грижи!
Настане вечер – месец изгрее, звезди обсипят сводът небесен; гора зашуми, вятър повее, – Балканът пее хайдушка песен!
И самодиви в бяла премена, чудни, прекрасни, песен поемнат, – тихо нагазят трева зелена и при юнакът дойдат та седнат.
Една му с билки раната върже, друга го пръсне с вода студена, третя го в уста целуне бърже – и той я гледа, – мила, зесмена!
„Кажи ми, сестро, де – Караджата? Де е и мойта вярна дружина? Кажи ми, пък ми вземи душата, – аз искам, сестро, тук да загина!“
И плеснат с ръце, па се прегърнат, и с песни хвръкнат те в небесата, – летят и пеят, дорде осъмнат, и търсят духът на Караджата…
Но съмна вече! И на Балкана юнакът лежи, кръвта му тече, – вълкът му ближе лютата рана, и слънцето пак пече ли – пече!
Христо Ботев
