Влияние на пасивното тютюнопушене върху децата
Чувствителността на детския организъм към тютюневия дим изисква особена загриженост, както от медицински, така и от етични съображения. Белите дробове на децата са по-малки, а тяхната имунна система е по-слабо развита, което прави по-вероятно развитието на инфекции на техните дихателна система и уши, предизвикани от тютюневия дим. Тъй като децата дишат по-учестено от възрастните, те вдишват повече химикали на кг/тегло от възрастните за едно и също време. В същото време децата имат и по-малки възможности от възрастните да напуснат задимената среда, било в дома или на друго място. Болестотворните въздействия на пасивното тютюнопушене са обикновено по-големи, когато и двамата родители пушат (обикновено по-значимо е вредното влияние на тютюневия дим от майката, която е в близък контакт с детето по-продължително време). Ето някои най-значими негативни ефекти, установени при проучвания на голям брой деца:
Много бебета на бременни пушачки се раждат преждевременно и с тенденция към по-ниско тегло. Преждевременното раждане и ниското тегло на новороденото увеличават риска от ранна смърт на детето. Същото се отнася до респираторния дистрес-синдром и другите дихателни усложнения при новороденото.
Синдромът на внезапната детска смърт („смърт в детското креватче”) е по-вероятен. Около 25% от тези умирания при видимо здрави деца изглежда са свързани с тютюнопушенето на майката. Рискът почти се удвоява, ако майката пуши 20 и повече цигари на ден.
Децата на майки-пушачки са с по-ниско тегло и имат по-слаба успеваемост в училище както в ранна, така и в по-късна детска възраст.
Децата под 6-месечна възраст имат 3 пъти по-голяма вероятност да развият остро респираторно заболяване, включително и пневмония. Ефектът е по-малко отчетлив при по-големи деца, които прекарват повече време вън от дома.
Хроничната кашлица, храчките и хриповете са два пъти по-чести, когато родителите пушат, и с 50% по-чести при деца в училищна възраст (още по-висок е рискът, ако и самите деца пушат). Повишен е рискът от възпаление на долните дихателни пътища като бронхит, пневмония и бронхиолит.
Новите случаи на астма при деца на родители пушачи са с 50-100% по-чести, а пристъпите им са по-чести и по-мъчителни. По данни от проучвания в страни от Европейския съюз, деца, отглеждани в домове, където се пуши, са изложени на двойно по-голям брой риск от развитие на астматично заболяване. Съответно детските респираторни заболявания, причинени от пасивното тютюнопушене, водят по-нататък, в зрялата възраст, до развитие на респираторни заболявания.
При деца на майки пушачки възпаленията на средното ухо са по-чести, в т.ч. с последващо отслабване на слуха.
Малките деца са подложени на особено висок риск в затворени помещения и ограничени пространства. Например в автомобили концентрацията на опасни химически вещества от тютюнев дим се увеличава близо 200 пъти при затворени прозорци.
Влияние на пасивното пушене върху възрастните непушачи
Непушачите, след 30-минутен престой в помещение, където се пуши, имат почти толкова въглероден моноoксид в кръвта, колкото активните пушачи, когато изпушат една цигара. Цигареният дим е причина за редица здравни проблеми у пасивните пушачи, възникващи при престой в задимено помещение: кашлица, главоболие, дразнене на очите, дразнене на гърлото, кихане и отделяне на секрет от носа, гадене, дихателни нарушения, ускорена сърдечна дейност. Пасивното пушене носи по-висок риск за хора, страдащи от астма, сенна хрема, бронхит, белодробен емфизем, сърдечни заболявания. Повечето проучвания в тази област сравняват показателите на най-често срещаните болести, свързани с употребата на тютюн, при непушачи, женени за пушачи, с тези при непушачи, женени за непушачи. Рискът изглежда тук отново е свързан с дозата – колкото повече цигари пуши партньорът, толкова по-висок е рискът за непушача. Ето някои особено показателни факти:
Увеличен е комбинираният риск от белодробен рак с 24% и повече при непушачи, изложени на тютюнев дим в домовете си.
Увеличен е рискът от исхемична болест на сърцето с около 25%, а от мозъчен инсулт – с 82%.
8 проучвания са показали повишени стойности до 25% при хроничните респираторни заболявания (главно хроничната обструктивна белодробна болест). Някои, но не всички проучвания, са показали намаление на функционалните показатели на белия дроб при пациенти, изложени на тютюнев дим.
По отношение на астмата, доказателствата показват, че е налице 40-50% повишен риск от развитие на астма при възрастни, изложени на тютюнев дим в домовете си.
