От какво да се откажем?

2
Добави коментар
pippo26
pippo26

Напоследък, в противовес на всеобщото схващане, започнах да си мисля, че тайната на щастието не е в това да добавяш някакви неща към живота си, а напротив, да вадиш… Сякаш сме затънали в купища и купища „неща“, вещи, мисли…. А щастието май е просто. Цял живот трупаме около себе си, градим, надграждаме, събираме и умножаваме. И какво? Объркваме се. Затъваме в притежанията си. В онова, което някога сме желали или сме си мислели, че желаем. Говоря преносно, но и не толкова. Погледнете дома си – вашата крепост. Отворете шкафовете и вижте всичко, което не ви е нужно, но също като Плюшкин пазите. Малките, дребничките котвички, които пазите от страх да не ви отнесе отлива. Всеки ден добавяме в тези кътчета нови и нови неща. А стари.

Същото е в главите ни. Същото излишество. Същата каша. Същите до болка и задух пълни ъгли. Котвичките, които ни държат тук и сега. За да не отплаваме…

С вещите е донякъде лесно. Стискаш зъби и започваш да хвърляш. Но в главата? Но в душата…

Да отворим килерите. Да пуснем въздух и светлина. Да направим място на себе си. Не там, сврени от боклуците, някъде в ъгъла. А в центъра на собствения си живот. Отваряме, оглеждаме се… Откъде да започнем?

ПРЕДРАЗСЪДЪЦИТЕ

Това са всички онези наши фалшиви истини, които никога не поставяме под съмнение. Онова, което е ПРЕДи да РАЗСЪДИШ. То е като лемата в математиката – твърдение, което се приема за истина и предпоставка за генерални изводи. Онова, в което вярваме, защото всички вярват (кой ли е започнал пръв?!). Проучете ги, разнищете ги… в себе си. Приемете за вярно точно противоположното, ей така, напук. И вижте какво ще стане. Съмнявайте се в онова, в което вярват всички.

ЧУВСТВОТО ЗА ВИНА

Още преди векове мъдрите толтеки са стигнали до извода, че никой не прави нищо заради другия. НЕ ПРИЕМАЙ НИЩО ЛИЧНО. Чувството за вина е средство за масова манипулация на всякакви нива. От съвсем простичките междуличностни отношения до религиите, медиите, рекламата… Да насаждаш някому чувство за вина, значи да искаш да манипулираш или казано по- простичко – да накараш някого да направи, каквото ти би искал… Толкова сме свикнали с това усещане за вина, че сякаш се раждаме с него. А не е така. Не ни е присъщо. И не е редно. То не прави лошият добър, нито липсата му точно обратното. Чувството за вина е единствено оръжие за контрол. Когато разберете това, сами ще се избавите от него, а и ще спрете да го употребявате срещу другите.

МИНАЛОТО

Доказано е – минало няма. Но за да не гледаме толкова абстрактно нещата (в това несъмнено ще бъда набедена от някого), да кажем просто, че и да го има, не можем да му повлияем. Но човек може да бъде на едно място само. И ако живее в минало, той няма как да Бъде сега. Миналото е единствено една предпоставка за настоящето. Ако всеки ден ние се връщаме отново и отново назад, не правим нищо друго, освен да пренасяме миналото в настоящето. И се загнездваме там. Вместо това можем да направим своето сега такова, каквото го искаме. Всеки нов ден ти си напълно нов човек. Щом и само една клетчица от тялото ти не е същата като вчера, днес ти си нов организъм. Щом тялото ти го може, имаш ли съмнение, че душата не? Всеки ден можеш да започнеш отначало или от там, откъдето поискаш. Да бъдеш онзи, който поискаш.

НАВИЦИТЕ

Никак не визирам само вредните. Всеки навик е една приковала те верига. Не превръщай в навик нищо. Това, което днес считаш за навик, погледни го. Радва ли те или не? Ако не – изхвърли го. Ако да – превърни го в празник. Толкова често, колкото ти се прииска, дори всеки ден. Разликата в това дали е навик или не, не е никак в честотата на присъствието му, а само в начина, по който го възприемаме. Ако някой ти подари цветя днес, ще се зарадваш. Ако започне да го прави всеки ден, когато дойде ден, в който не ти подари цветя, ще се разочароваш. Ще започнеш да търсиш проблем. А който търси, намира… Това е навик. Но ако не спреш да се изненадваш на цветята? Радвай им се всеки ден.

ОЧАКВАНИЯТА

Да имаш очаквания, значи да си готов да се разочароваш. Не очаквай нищо. Често мъката ни идва от там, че не се е случило това, което очакваме, макар и да се случило нещо по- добро… Като с цветята. Ако започнеш да ги очакваш, един ден ще останеш разочарован, че не си получил. Да нямаш очаквания, значи да живееш свободно. Имай мечти – те дават криле, те са път. Очакванията са примки около шията ни.