РАЗКАЗАНИ МЕДИТАЦИИ

Posted on | December 16, 2012 | No Comments

През 20-те години на миналия век учени в Германия са установили, че груповият живот на хората се управлява от нещо като колективна душа. За да избегнат религиозните асоциации, те са нарекли явлението духовно поле. Духовното поле няма нищо общо с Духа, а представлява над-материална структура, която обединява хора и управлява дейността на групата.

Днес духовното поле има различни наименования в различните предметни области. Названието духовно поле е преминало в названието морфогенетично и морфологично поле. В духовните науки явлението се нарича егрегор. Психологията го нарича колективно и групово несъзнавано и изучава психологията на тълпата. Науката вече се е престрашила и използва също и термина колективна душа. Този колектив може да е фамилия/род, работен колектив, запалянковците на футболен отбор, гражданите на един град, народ и т.н.

Характерно за колективната душа е, че тя като над-материална енерго-информационна структура се създава вследствие действието на групата, но след като добие сила тя започва да управлява самата група. Това особено ясно личи при изследванията на психологията на тълпата, където ясно се вижда, че колективното несъзнавано носи доста ограничен характер, управлява твърдо и не се интересува от нуждите и особеностите на отделния индивид. Всеизвестни са констатациите „интелигентността на тълпата е равна на интелигентността на най-ниско интелигентния й член”, които в шеговита форма отразяват реални научни резултати.

Ролята на колективната душа е да поддържа групата цяла, в единство, което означава да поддържа в застинало непроменено състояние самата група, културата на групата, разбиранията на групата и отношението към останалия свят. За да може да постигне това колективната душа си служи с дълбоко вкоренените в човешката история желание за принадлежност и страх от отхвърляне.

Желанието за принадлежност и страхът от отхвърляне още носят в себе си огромна сериозност, тъй като по времето на нашите предци отхвърлянето и отделянето от групата или рода е било равносилно на смъртна присъда. Никой не е бил способен да оцелее сам.

Любовта в рамките на колективната душа няма нищо общо с общо-човешката любов и е еквивалентна на това, което наричаме обич. Обич между членовете на групата, към групата и отдаденост на идеите и общите убеждения на групата. Тази обич е абсолютно условна. Ще бъдеш обичан, ако си част от групата и следваш културата и морала на групата. Ще бъдеш отхвърлен до смърт, ако се наложи, ако не ги спазваш.

Колективната душа налага своите убеждения и идеи на членовете на групата и стои на пътя и възпрепятства разумните наблюдения и правилното световъзприемане на отделния индивид. Информацията идваща от околния свят се филтрира или изкривява за отделния индивид. Както ще забележите, като се вгледате различните групи възприемат и тълкуват една и съща информация по различен начин. За една група едно и също нещо е добро, а за друга лошо.

Така стигаме до нещо, за чието изобретяване огромен принос има и колективната душа. Разбиранията за морал и разбиранията за добро и лошо. Каквото е полезно за колективната душа, е добро, каквото не е полезно за колективната душа е лошо.

Знаем как моралът и разбиранията за добро и лошо са различни за различните народи и групи и не само това, ами моралът на дадена група също е различен във времето.

Така си спомняме абсурди многократно повтаряни в човешката история. Бойно поле и на него две армии една срещу друга. Преди битката свещениците на едната страна изпълняват ритуал и молитва към Единия Бог да им помогне в тяхното право дело да победят лошия враг. Свещениците на другата страна също отправят молитва към Единия Бог да им помогне в тяхното право дело срещу лошия враг. Как ли изглежда това от гледната точка на Единия Бог?!

Тук идват игрите на съвестта. Всяка от двете страни коли и избива противниците с чиста съвест и удовлетворението, че изпълнява дълга си. Дългът към колективната душа. Ако не изпълняваме дълга си, ако не спазваме критериите за добро и лошо на колективната душа, ние сме лоши. Като лоши ще бъдем отхвърлени и ни грози опасност да бъдем изключени от групата. Това поражда в нас автоматично и дълбоко-вкоренено чувство на безизходност и чувство на обреченост. Това хората наричат чувство на вина. Ние наричаме чувство на вина безизходността, обречеността и страхът да бъдем отхвърлени от групата.

Един брутален пример е, когато малкото дете се «провини” и майка му казва «- Няма да те обичам вече!”. Ясно си представяте как чувството на вина всъщност означава страх от отхвърляне, а за малкото дете, което не може да проживее само, реална смъртна заплаха. Майката като индивид в повечето случаи не съзнава ясно какво точно въри върху детето си. Както казахме, колективната душа пречи на разумното световъзприятие и реалната оценка на ситуацията и се стреми да вкара малко дете в същия калъп, в който е майка му.

Чувството на вина е дълбоко деградиращо чувство използвано за манипулация и налагане на изисквано поведение, което няма нищо общо с човешкия Дух и може единствено да ограничава индивида. Достатъчно е само това, че той бива заслепяван. Всички можем да си представим случаи на подобно заслепение, когато някой върши нещо не заради общо-човешката любов, а в името на колективната душа.

Сещаме се случаи, когато запалянковци се бият и палят в името на агитката, син или дъщеря не се женят, а прекарват целия си живот в услуга на родител, терорист се взривява и убива невинни в името на организацията си, хора тръгват на война, за да избиват други хора в името на държавата си.

Уж тези събития не са чести, но в нашето съвремие чувството на вина се отразява на всеки и работи в различна степен за ограничаването на личното и професионално развитие на всеки. Понякога вината е толкова силна, че човек не може да развие никоя от заложбите си. Човек не съзнава истинската причина, защото колективното несъзнавано го заслепява.

Истинската любов означава именно разгръщане на творческото начало, движението напред, новото, развитието, интересното. Все неща, които колективната душа в името на собствената безопасност би санкционирала с чувство на вина.

Изследователите са установили, че едно духовно поле, една колективна душа, може да бъде променено само с духовно движение отвън. Така един индивид може да се освободи от чувството на вина само с помощ отвън. Което многократно се доказва от практиката.

Последно трябва да отбележим, че има йерархия и между колективните души. Някои са по-близо до материята, някои са по-близо до духа. Тези по-близо до духа са по-леки, дават повече възможност за личен избор и дори могат да подпомогнат духовното развитие. Но такива са малко и човек трудно може да влезе във връзка с тях. След като намери подходящата за това помощ и направи достатъчно, за да промени самия себе си поне малко.

Image courtesy of thawats and FrameAngel/ FreeDigitalPhotos.net

Comments

Posted on | January 29, 2013 | No Comments

Думата щастие е отвлечено съществително, а разбирането за щастие е още по-отвлечено и варира в зависимост от епоха, социална група, икономическо развитие, че дори и от моментните настроения. Това е едно от най-търсените и най-недостижимите неща в света.

Неговата трудна достижимост се определя в огромна степен от това, за кого точно искаме да осигурим щастие. Искаме да направим щастливи самите себе си или искаме да направим щастлив някой друг? Ако искаме да направим щастливи самите себе си, то знаем ли собствените си потребности, чрез чието задоволяване да стигнем до щастие? Как разбираме кои са нашите истински потребности, а не моментни заблуди?

Като си зададем тези въпроси разбираме, че щастието е нещо индивидуално. При различните хора различни измерения на щастието осигуряват усещането за щастие.  Има четири групи измерения на щастието, чието познаване позволява да се предприемат практически стъпки в достигането му. Може да се каже, че тези измерения показват насоки за смисъла на живота на всеки човек. Тези четири измерения на щастието са удовлетворение, чувство за успех, умиротворение и удивление.

Измеренията на щастието си имат съответстващи измерения на не-щастието. Съответните двойки са: удовлетворение-фрустрация, чувство за успех-огорчение, умиротворение-гняв, удивление-разочарование. Когато човек си припомни важни моменти от живота, може да разбере в полето на коя двойка се намира. За съжаление след тази ретроспекция ужасно много хора ще установят, че се намират в измеренията на не-щастието.

Удовлетворението е пътят за около 67% от хората. Удовлетворението не означава, че животът ще е лесен. Ще има трудности, ще има работа, ще има доста какво да се прави, но накрая след всяка стъпка човек ще се чувства удовлетворен. Ще мисли за себе си по друг начин. Ще открие смисъла на личния си живот и това ще е неговото измерение на щастието. Ще бъде удовлетворен и в работата, и в интимните връзки, а крайният резултат ще е подобрението на здравословното състояние. Въобще част от достигането на щастието означава и оздравяване. Алтернативата е фрустрацията.

Чувството за успех е пътят за около 22% от хората. Тук не говорим за егоистичен успех. Хората, чието измерение на щастието е успеха, могат да го постигнат единствено чрез подходящи взаимодействия с правилните за тях хора. В процеса на тези взаимодействия те ще помагат с ръководство, съвети, преценки, наставления. Те са естествените лидери, чийто личен успех означава и успеха на водените от тях хора. Това ръководство може и да не е формално, а може да е дори приятелско взаимодействие. Алтернативата е живот в огорчение.

Умиротворението е пътят за около 9% от хората. Умиротворението да бъдат оставени на спокойствие да вършат това, което искат да вършат. Умиротворението да живеят в мир. Това са истинските миротворци на планетата. Някой, чийто път е удовлетворението, може да постигне удовлетворение дори като участва във война. Човекът търсещ умиротворение търси истински мир и спокойствие. Алтернативата е живот в гняв.

Удивлението е пътят за около 2% от населението. Те са в пълно взаимодействие с околния свят и търсят удивлението от това как нещата се развиват, как нещата и хората се освобождават. Алтернативата е живот в разочарование.

Всички искаме да постигнем всичко максимално бързо в този свят. В тази бързина не можем да определим какво е важно за самите нас. От бързане отминаваме собственото си щастие. Защото самото щастие изисква търпение. Изисква време да се култивира и отгледа.

Всеки може да култивира своето щастие като разбере какво е собственото му измерение на щастие, като бъде любезен със себе си да си даде време и като следва своите си начини за вземане на правилни решения. Собствените решения.

Image courtesy of Stuart Miles / FreeDigitalPhotos.net

Comments

Posted on | June 14, 2012 | 1 Comment

Когато момчето расте, чете романи и си представя себе си като истински мъж…ако няма баща по-достоен за пример. Това е добре за него, доколкото създава някаква представа и стремеж. Когато младежът съзрява, разбира за себе си, че истински мъже няма и няма какво да доказва. Това пак е добре за него. Особено, ако се откаже от илюзията да доказва себе си. След това, когато мъжът разбира своята роля в живота, осъзнава, че може да стане истински. И това е пътят на мъжа.

Истински не може да се стане чрез едно сутрешно събуждане, но е голямо събуждане. Всеки неистински ще се опита да запази съненото си състояние, защото това му носи ползи и илюзията, че е някакъв мъж. Истински е този, който не се задоволява с това да бъде някакъв, а иска да бъде точно себе си.

За да бъдеш точно себе си, първо трябва да осъзнаеш, че не си зависим от жената до теб … и не само от нея. А ще бъдеш независим, ако откриеш своята истинска цел в живота. Тази цел да бъде твой приоритет. Жената да е на второ място. Което ще ти позволи да обичаш жена си дори повече. Защото ще следваш своята истинска цел и жената ще оцени това.

Истинската цел в живота въобще не е грижата за жената, грижата за семейството, забавленията, нито духовното усъвършенстване. Истинската цел води до това да правиш нещо, което реализира твоята мъжка сила и безпределна любов в този свят. Иначе казано, ти се свързваш с твоите висши сили, с твоята висша сексуална мощ и пенетрираш този свят, за да му дадеш своя дар на любовта.

Откровено казано, мъжът може много лесно да смени жената и трябва да го направи, ако тя му пречи да постигне своята истинска цел. Защото целта е първична и тя ще му позволи наистина да донесе нещо на света.

Истинският мъж приема да живее в постоянна несигурност, за да реализира в нея своята гъвкавост и да постигне невероятни резултати. Нищо не може да бъде завършено, всичко е в постоянно движение и се променя. За да може да се постигне още нещо, трябва да се забравят предишните постижения. Няма отплата, няма очаквания за похвала, има единствено път напред.

Отваря сърцето си за целия свят и забравя какво са правили неговите предци, неговите родители. Всеки съвет или коментар е изживян живот. А животът на истинския мъж е живот на ръба. Той постоянно изпитва границите на своите възможности. Това го прави жив.

Той не се притеснява да разочарова околните, даже и жена си, ако това е необходимо за неговия път. Отделя внимание на своята цел и нищо друго не трябва да го притеснява, а когато е с жена си, отделя на нея цялото си внимание.

Истинският мъж има верни приятели и сам той е верен приятел. Прекарва нужното време в мъжка компания, обменяйки мъжки идеи и енергия. Там дава и получава неподправена критика за всеки аспект на живота си.

Той не използва семейния си живот за извинение, нито си позволява да мисли, че може да разчита на спокоен живот с жена си. Приема своята половинка като предизвикателство, като стимул, но не и като средство за спокоен живот.

Приема жена си по чувста, а не по логика и винаги е готов да изрази любовта си към нея не само с думи, но и с тяло. Никога не я анализира, не й препоръчва да си оправи емоционалните проблеми, не я критикува, не я кара да взема решения, а я стимулира чрез положителни похвали. Никога, никога не я оставя да задълбава в мрачни чувства и настроения. Не загубва самообладание независимо от повишения тон, трясъка на счупени чинии и свистенето на прелитащи предмети. Тези положения са предизвикателство за него и всеки истински мъж трябва да може да даде любов на жена си и да я успокои за по-малко от пет минути независимо от това какво е станало.

Истинският мъж избира жена, с която се допълват и избира тази, която е избрала него. Той разбира, че зад нейните думи и критики, независимо какви са, стои нейното желание да получи любов от него. И в края на краищата жената предпочита мъжът да се грижи за управлението на семейството, а тя да има възможност да се наслаждава на спокойствието да се отпусне.

Край на Част I.

Comments

Posted on | June 9, 2012 | No Comments

“Когато всички узнаят, че красотата е красива, това е грозно вече.
Когато всички познаят доброто като доброта, това не е добро.”

Дао Дъ Дзин

Мммм млада брачна двойка, радост, целувки, усмивки, искри между двамата, между мъжа и жената, играта на мъжкото и женското, щастливата двойка. Истинско привличане и изглежда любов. След някоя и друга година недоволство от другия, натякване, че е толкова различен, опити да го направиш като себе си. След някоя и друга година опитите успяват, двамата дори физически заприличват един на друг. Поради това загубват всякакъв интерес към другия, та какво ли могат да получат от него. Няма искри, няма интерес, няма енергия, няма близост. Има двама, но не и двойка.

Едно от първите ограничавания на Бог е била светлината. За да създаде нещо във Вселената, Бог трябва да се ограничи, всяко конкретно нещо е в дадена степен ограничаване на Божественото, за да се получи нужната форма на проявление.

Така са се появили светлината и тъмнината. Светлината ограничава тъмнината и тъмнината ограничава светлината. Няма едно без друго. Ето ви думата Тъмнина. Опитайте се да видите думата Тъмнина, без да виждате ограничаващия я фон. След това се опитайте да видите ограничаващия фон, без да видите думата Тъмнина.

Предполагам усетихте безмислието на една от големите човешки илюзии. Илюзията, че може да има светлина без тъмнина. Илюзията, че светът може да бъде разделен на дуалните си части. Е, не може. Всяка дуалност е едно цяло и едно цяло в друга дуалност и така до края на света, докато се усети, че светът е Едно.

Ние тези неща ги наричаме противоположности и противоречия, и ужасно страдаме, че те съществуват. А това са всъщност полярности, между които тече енергия. Там, където тече, където има полярност, където има напрежение, там има живот. Където не тече, няма живот, няма интерес, има скука и смърт.

Съвсем практически примери. В интимната двойка става обмен на енергии, а се получава обмен заради полярността между двамата. Докато те запазват полярността, между тях ще има обмен на енергия, ще има интерес, ще има интимна двойка. Колкото постоянно време са заедно, толкова повече се уравновесява потенциала между двамата, няма енергиен обмен, умира интереса, стават двама механично съжителстващи.

Представяте ли си. Има двойки, които не пускат другия да „живне”, държат да е постоянно с тях. Някрая го получават в своя затвор само заради егоистични интереси, но го губят като партньор.

За да се поддържа полярността във връзката, жената трябва да си остане жена, а мъжът мъж. Това означава мъжът да може да си върши и своите мъжки неща: да се среща с мъже приятели, да гони своята цел в живота, да има моменти, когато живее на ръба. Жената да си остане жена: да се среща със жени приятелки, да има досег с Природата, да отдава своята любов.

Работеща икономика означава икономика, в която има предлагане на стои и услуги и съответно търсене на тези стоки и услуги, т.е. става обмен на енергия, обмен на стоки и услуги, движение, задоволяване. Колкото повече обмен има, толкова по-жива е икономиката.

Това е и хармонията – оптимален обмен на енергия в една система. Такова движение на енергията, което преодолява блокажите в системата и доставя енергия до всяка нейна част. Блокажът може да се изрази като болест в орган от човешкото тяло или като стачка на жп работниците в икономиката. Когато имаме блокаж, трябва да увеличим полярността и да вкараме повече енергия в системата. Например, за човешкото тяло това може да се постигне с дихателни упражнения, а за икономиката с увеличение на заплатите на жп работниците.

Ние като хора реално недоволстваме не от полярността и противоречиата, а от блокажите, които могат да се появят. Когато ние усетим недоволство от някакво противоречие, това означава, че у нас то е свързано с някаква блокировка, която трябва да изчистим.

А всяка блокировка, която може да появи у нас, е свързана с невъзможност или нежелание за отдаване или получаване на енергия. Даването и получаването са толкова важни за хармонията и съответно за човешкото здраве.

Даването и получаването. Средствата, с които да живеем щастливо в света на противоречията преобразувайки полярността в своя полза. Те означават движение на енергията, движение, радост, живот. Няма живот без движение.

Илюзията за почивка си е просто илюзия. Всяка истинска почивка е движение на друга енергия в друга посока. Всяко спиране е смърт. Няма спиране, няма пенсиониране, има движение. Който се движи, ще живее, който се движи гъвкаво в света на полярностите, ще живее още по-дълго. Търкалящите се камъни мъх не хващат…..

Comments

Posted on | June 7, 2012 | No Comments

Това е новото разбиране, това е утешението, което ни посреща в пристанището на душите, но само, ако си позволим да го приемем. Не е толкова важно как точно е описано какво е здраве, а дали ще приемем това разбиране. За себе си.

Решаването на проблема започва с приемането, че има проблем. Всеки ще мине дълъг път, докато се научи да приема проблемите си, да не си затваря очите за тях. И това е част от лечението. Знанието за проблема може да помогне на човек, но незнанието не е оправдание за боледуване. Незнанието не спасява никого.

Здраве е да изпитваш постоянна наслада от живота, да изпитваш удоволствие от всичко, което вършиш, постоянно да си в състояние на радост, да даваш любов на другите и отворено да приемаш любовта на другите към теб.

Нещо повече. Не може да се мисли, че човек може да бъде в някакви различни от тези състояния и да е здрав.

Идете на лекар и поискайте нещо такова. Ще ви се изсмее. Защото е смешно да търсите здраве от другите. Истинското здраве може да постигнете единствено сами. Другите могат само да ви помагат. А има и такива които се опитват да въртят с вас търговия с лекарства и „здравни” услуги.

Здраве е, когато се събудите сутрин и благодарите на света, че е толкова красив за това, че ви е дарил с толкова слънчево утро или толкова перфектно мрачни облаци.

Здраве е, когато видите красотата в очите на намръщената си половинка.

Здраве е, когато успеете да се освободите на илюзиите за „трябва” и се захванете с работата, която обичате.

Здраве е, когато приемате промяната в живота и за вас всичко е интересно и държите животът ви да е интересен.

Здраве е, когато продължавате да успявате да простите.

Здраве е, когато …. можете и сами да продължите нататък…

Comments

Posted on | November 25, 2010 | No Comments

Заливани сме от астрологични прогнози по вестниците, списанията, телевизията и Интернет. Можем да видим бъдещето си за деня и как ще се проявяваме под въздействието на зодията си. По електронната поща получаваме примамливи предложения за съставяне на цялостен хороскоп, който ще ни доведе до гърненцето със злато и всичко това само за 10 долара.

Можем да се запитаме дали цялата тази достъпност ни гарантира вярна прогноза. Тук идва момента да си кажем честно защо четем хороскопи. Дали защото това е мода и интересен начин за прекарване на времето или защото наистина искаме да научим нещо за себе си и живота си.
Ако за нас хороскопите са още един начин да се забавляваме или самозаблуждаваме, то тогава няма значение дали те са верни, неверни или полуверни. Ако, обаче, наистина искаме да разберем нещо за живота си, да осъзнаем нещо за себе си, то тогава трябва да се запитаме каква е логиката зад астрологията и на какви природни закони се основава тя.

Тогава, когато знаем принципите зад астрологията, ще можем да разберем дали сме намерили истинсксия астролог. А истинските астролози са кът. Не се срещат на всеки ъгъл и тях по-скоро ни ги праща съдбата, отколкото да успеем да ги намерим сами.

Принципите на астрологията се основават на няколко закономерности. Вселената е холографска. Учените все повече се убеждават в това, което се знае от хилядолетия и може да се изрази чрез следните закони: „Каквото долу, такова и горе”, “Каквото вътре, такова и вън”. Всяка една частица от Вселената повтаря Цялата Вселена. Тя е нейно по-малко копие.

Това означава, че човекът е едно миниатюрно копие на цяла Вселена. Съответно всеки негов орган и жизнен център отговаря на някаква част от Вселената. Той е репликация на Вселената в постоянно взаимодействие и връзка с нея. Затова жизнените функции на човека, психиката му и неговите органи са свързани с определени части от Вселената. Или, както астрологията казва, органите на човека и аспектите от неговия живот като способности, материално състояние, обществен живот, здраве и т.н. са свързани с определени планети.

Затова планетите ни влияят, защото са външното природно представяне на нашата вътрешна структура и предопределеност. Още повече самите планети, които ни влияят не са просто планети, а зад тях стоят духовни структури и висши сили, които осъществяват и контролират тези въздействия.

Стигаме до още един момент от разбирането на астрологията. Светът се дели на две части. Видим и невидим свят. Материален свят и свят на духовете, висшите сили, ангелите и архангелите. Можем да споменем като използваме терминологията на християнството, че най-висшите сили, които управляват съответните планети, това са архангелите, Така че не ни въздействат самите материални планети, а висшите сили, които стоят зад тях. Сега се разбира защо и как планети и небесни тела влияят на хората.

За да бъде осъществено това влияние, то трябва в нас да има съответното разположение към въздействието. Има друг закон, който гласи, че подобното привлича подобното. Ако сме човек, който има мислене склонно към крайности, логически лабиринти и натрапването на логиката над чувствата, то тогава ще сме подвластни на въздействието на планетата Уран.

Случва се така, че едни хора са по-подвластни на въздействието на дадена планета, а други не. Хората са различни и това, което наричаме съдба се проявява веднага след раждането и е свързано с историята на родителите. Все едно някои хора трябва да изживеят едни неща, а други хора нещо по-различно. Тук се проявява ефекта на прераждането. Неща, които сме правили в предишни прераждания, определят някои рамки на сегашния ни живот, нещата, които трябва да научим в сегашния живот и съответно начина, по който ще ни въздействат планетите.

Така стигаме до следващото разбиране, което трябва да имаме, за да усетим смисъла на астрологията. Разбирането за прераждането и за това, че в сегашния си живот човек има определени задачи, които трябва да свърши и които са определени още преди да се роди. Планетите и силите за тях са част от силите, които се грижат да ни подтикват да изпълняваме задачите си и да ни поставят изпитанията, които трябва да изживеем.

Астрологичните предпоставки се разбират понякога като изпитанията, които човек трябва да преодолее в този живот, но тези изпитания не са нещо лошо. Те ни учат как да израстваме, да се движим напред по еволюционния път поставен от Вселената и да влизаме в хармония с нея. Затова начина, по който преминаваме през изпитанията е много важен за това живота ни да върви към щастие и успехи.

Както се вижда основната роля на астрологията е не да ни осигури директно богатство и щастие, да да ни помогне да изпълняваме висшите си задачи и да се развиваме като хора. Да ни помогне да осъзнаем психическите си и други предпоставки, които движат живота ни в една посока, да разберем как да работим с тях, да се научим да развиваме живота си имайки ги не като пречка, а като основа за развитие.

Както бе казано, хората са различни. Дори и тези родени в едно населено място и в един ден и час имат различна съдба и предразположения. Може ли тогава един механично направен хороскоп по еднаквото разположение на планети, еднакви аспекти и т.н. да отрази истинската връзка на човека със Вселената. Не! Не може. Затова хороскоп, който ще получите по пощата за 10 долара, колкото и подробен да е, е абсолютно безполезен за вас.

Как тогава истинските астролози се оправят с този проблем? Хората имат различни нива на еволюционно и психично развитие. Истинските астролози отчитат този факт и го използват при анализа на разположението на планетите. Те отчитат поне три нива на развитие официално, а реално те могат да бъдат и седем . Първо ниво на развитие на зодия Овен притежава повечето негативни страни на зодията. Трето ниво на развитие на Овен използва всички негативи за положително творчество. При първо ниво на развитие квадратурите при съпрузите могат да означават единствено проблеми, при трето ниво квадратурите означава възможности за развитие.

Определянето на нивото на развитие на човека и психичните му особености са основата необходима за правилното тълкуване на хороскопа. Затова астрологът ще поиска да ви види на живо и ще ви направи интервю или няколко интервюта, за да оформи картината. При това ще ползва целия си дългогодишен опит, натрупаното несъзнавано знание, добрата интуиция и сособностите за съпреживяване.

Разбира се, има възможност истинският астролог да не ви види лице в лице, но той ще иска поне снимка и ще бъде по-виждащ от останалите хора. Това е следващото ниво на разбиране на астрологията. Част от астрологичния анализ може да бъде ясновидството. Истинският ясновидец ще ви каже неща за вас, без да ви разпитва, без да налучква, но ще се впечатлите от тяхната точност и интимните познания, които може да добие за вас.

Истинският астролог няма да ви обещава богатство или женитба с манекенка, а ще ви обясни какви са основните ви задачи на Земята, какво ви пречи за постигането им и как да преодолеете пречките.

Накрая истинският астролог ще ви каже нещо в смисъла на «Делата са по силни от хороскопа, делата са по-силни от кармата”. Въпреки всички неприятности показани от хороскопа вие можете с дела да се извисите над него и да постигнете невъзможни резултати. Ето един пример. Оказва се, че след един ден ще умрете. Изглежда, че уж няма възможност за никакви дела, но не е така. Можете да оплаквате съдбата си, да обвинявате Бог, лекари, близки и т.н. Тогава вашата съдба ще си остане точно толкова неприятна. Можете, обаче, да разберете, че смъртта е просто ново начало към следващото прераждане. Да я приемете. Да премислите живота си и да поискате мислена прошка за всичко, за което усетите, че трябва да поискате прошка. Тогава ще навлезете в следващото прераждане с много, много по-добра астрологична основа.

В заключение истинският астролог ще ви посочи основните неща, на които трябва да обърнете внимание, но може да ви говори и за всичките тези седем области:

– Отношение към семейството, рода и нещата, които трябва да се направят за тяхното хармонизира дори и със задна дата
– Практическата дейност на човека, доколко се обръща внимание на реалния живот, как и дали човек да успява да довършва започнатите неща
– Жизнена сила, удоволствие от живота, способност за справяне със задълженията
– Единството със света, Природата, хората и себе си
– Вътрешната свобода и себеприемането. Възможности за приемане на новото, различното и непознатото
– Възможност за издигане над ежедневието и дребните проблеми, Разбиране на истинските ценности в живота
– Духовно развитие и връзка с висшите сили.

Дневник на промените

Все още никой не е предоставил коментар, който да представлява мнение заслужаващо да бъде отразено в статията. Вие може да сте първи в това

Далеч съм от мисълта, че това, което пиша тук, е само мое творчество. То е резултат от общуването ми с много хора. Затова, когато публикувам нещо, то е само един временен вариант. Всеки ваш коментар, който нови нещо ново, показва грешки, показва нови гледни точки или просто интересно противоположно мнение, ще бъде отразен в публикацията и неговият принос ще бъде отбелязан в Дневника на Промените, който ще се намира накрая на всяка публикация.

Comments