„Диктаторът“ е поредният филм на Саша Барон Коен , който се гаври с всевъзможни предразсъдъци.
Главният герой е диктаторът Аладин, който си живее живота в някаква арабска държавичка в невиждан разкош.
Нещата си вървят по обичайния начин като за един президент от село – омайва гражданите, че има нужда от ядрена енергия за мирни цели, играе на голф (оппа, това май беше за някой друг), играе на електронни игрички, облича помпозни униформи, има златен пистолет и си поръчва скъпи компаньонки. През това време международната общност се опитва да го накара поне малко да спазва правилата, но не защото много ѝ дреме за демокрацията, просто някои хора имат интереси.
Плюс е, че този диктатор по душа не е лош човек, просто твърде много се кефи на властта си 😉
Докато парадоксалното действие се развива, научаваме че дисидентите в една тоталитарна държава не винаги са демократи.
Че крайните еко-био-феминисти-либерали далеч не винаги са добрички и безобиднички.
Че всички имат нужда да се гушкат вечерно време в леглото.
Саша успява да се изгаври едновременно с напълно противоположни неща.
Има и щипка от „Диктаторът“ на Чарли Чаплин, абе въобще, въпреки че е толкова брутално, е направено с вкус.
Много е позитивно, защото говори за неща, които постепенно се превръщат в табу, за което му благодаря.
Филмът е фикция, за разлика от предишните, в които реално и измислено се смесваха в неуловими пропорции ;-).
Ако чувствате, че нещо, което го дават по киното, може да ви засегне, по-добре не го гледайте.
За останалите – да се гледа.
Саундтрака смятам да си го намеря.
Написано преди години – моите впечатления от Борат и от Бруно.
