Дуриан е екзотичен плод с остра миризма. Наричат го „кралят на плодовете“, а миризмата на дуриан се определя като „нещо средно между свински изпражнения, терпентин и лук“. Но вътрешността му е с приятен сладко-кисел вкус.
Дуриан е екзотичен плод на дървото Durio от семейство Malvaceae. Расте в тропическите джунгли на Индонезия, Малайзия, Тайланд и Филипините. Плодът може да достигне до 30 см дължина и 15 см диаметър и да тежи до 4 кг. Покрит е с дебела кожа с бодли. В зависимост от вида цветът на обвивката се променя от зелено до кафяво, а на сърцевината от светло жълто до червено.
В Европа (включително в България) се предлагат пресни плодове дуриан от Тайланд, в месеците от април до юли.
Има около 30 вида дуриан. На международния пазар е разпространен само видът “Durio Zibethinus”. Названието „дуриан“ идва от малайската дума „duri“ (“трън”) с приставката „an“, характерна за съществителните в малайския език. Тайланд е най-големият износител на дуриан в световен мащаб.
Дурианът има специфична остра миризма, поради което е забранен за транспортиране в самолетите, автобусите и градския транспорт в някои азиатски страни. Пътешественикът Ричард Стърлинг определя миризмата на дуриан, като „нещо средно между свински изпражнения, терпентин и лук“. Но вътрешността му има приятен сладко-кисел вкус и кремообразна текстура. В Югоизточна Азия е известен като „кралят на плодовете“.
Дуриан – хранителни качества Дурианът има висока хранителна стойност, богат е на витамин С и други витамини и минерали. Прочиства организма от токсините.
Хранителни стойности в 100 г дуриан: 147 ккал; 1,5 г белтъчини; 5 г мазнини; 27 г въглехидрати; 3,8 г фибри
Как се консумира дуриан? Дурианът се консумира предимно суров, но може да се добавя и към сладка, сладоледи и бонбони. Може да се яде и подправен със сол и черен пипер. Семената също стават за консумация, но след топлинна обработка. Не се препоръчва при бременни жени с високо кръвно налягане.
12.06.2012/Биляна Божилова
