Какъв е смисълът на живота?

23
Добави коментар
Vankata1
Vankata1

kjelqzkov
   19 Януари 2009 / 20:43  

Виж това разсъждение на А.Карамихалева
За общото между снежния човек и огъня

Има една приказка на Джани Родари за снежния човек и кучето. Децата направили снежен човек на двора. Той си говорел с вързаното там куче за това, че няма по-голямо щастие в живота от силния студ. Но когато се свечерило, видял през прозореца запалената в къщата камина и усетил в себе си нещо странно: закопнял да бъде вътре и да се сгуши до огъня.
Снежният човек все повтарял, че иска да бъде при камината, че само тогава ще намери покой, а кучето го слушало и мислело, че новият му приятел полудява.

Дошла пролетта. Снежният човек се разтопил. Оказало се, че децата са сложили в него лопатката за пепел от камината. Тази лопатка, скрита във вътрешността му, така непреодолимо влечала човека от сняг към огъня на камината, че дори и най-суровият студ не му носел радост.

Говорим за цел, говорим за смисъл, за себереализация. Отговорът е в онова, което носим в себе си и ни определя, което е същността ни и крайната цел на живота ни: Божият образ и подобие. Него трябва да разкриваме, него трябва да развиваме и оделотворяваме, да следваме високото си назначение, да се богоуподобяваме.

Божията искрица в нас винаги ще ни напомня кои сме всъщност, ще тегне към Небето и не ще ни дава покой, докато не се сгушим до своя Създател. „Неспокойно е сърцето ни, докато не си почине в Тебе, Господи“ – казва блаж. Августин.

Разбира се, винаги ще се намерят хора като онова куче, вързани и ограничени от веригата на своите страсти и суетни стремежи, които ще ни възразяват, че е лудост да копнеем по Бога, вместо да си „живеем живота“, ще ни убеждават, че вярата ще ни ограничи, ще ни обезличи, ще ни ограби… Но техните разбирания се определят от дължината на веригата, към която са привързани.

За хората, които живеят без Бога, по свое усмотрение, животът е непонятен, безсмислен, случаен. Защото дотолкова сме щастливи и удовлетворени, дотолкова животът ни има смисъл, доколкото сме Божии, доколкото напредваме по пътя към богоуподобяване.

Александра Карамихалева