Да се чудим твърде настойчиво какъв е „смисълът на живота“ може да говори за нас, че сме малко тъжни, странни или просто наивни. Хората в днешно време често казват, че „животът просто няма смисъл.“
Ако се чудиш какъв е живота в действителност и искаш да намериш причините за смисъла на твоето съществуване, тогава…
Представете си следната ситуация: Седите си една вечер на дивана и похапвате домашен чипс, докато гледате някакъв скучен филм по телевизията. По някое време виждате надпис, който тече отдолу на екрана. Той ви съобщава, че след 20 минути ще има извънредна емисия, която ще ви разкаже за едно уникално събитие за България.
Превключвате останалите канали, но и там тече същото съобщение. Любопитството ви се увеличава и влизате в мрежата, за да видите какво се случва. Там има статии, че правителството се е събрало на извънредно заседание и обсъжда ситуацията. Всичките ви приятели вече коментират във Facebook какво може да се е случило.
Ето, че извънредните новини започват. Водещите в студиото преразказват това, което вече сте прочели в интернет. Действието се прехвърля пред Министерски съвет, където е пълно с журналисти. От там излиза премиерът и казва „Ние сме изправени пред една извънредна ситуация, с която трябва да се справим и да вземем правилните решения. Заседанието продължава и когато то завърши ще ви дадем повече информация“. След около час правителствената пресслужба изпраща съобщение до всички медии.
Включвате телевизора и чувате „Една от фирмите, която проучва българските териториални води на Черно море за наличие на нефт и газ е открила едно от най-големите нефтени находища в света. По предварителни данни запасите в него са около 230 милиарда барела. За да се гарантира националната ни сигурност, Правителството на извънредно заседание днес реши да национализира фирмата, която е открила находището, както и самите запаси от петрол. Очаквайте повече подробности в късните ни новини“.
Събитията в следващите дни се развиват светкавично. Независими експерти потвърждават количеството на запасите и държавата мобилизира всичките си ресурси за по-бързото изграждане на нефтените сонди. След няколко месеца те вече са готови и започват да добиват черното злато. В началото цената на петрола леко спада заради увеличеното предлагане на световния пазар, но бързо се стабилизира и се връща на предишните си нива.
В Народното събрание вече няма разногласия между управляващи и опозиция и с пълно мнозинство се гласува закон, с който всеки български гражданин ще получава до края на живота си толкова пари на месец, колкото е получавал досега, но няма да се налага да работи. За да не си завиждат, всички пенсионери от сега нататък ще получават тавана на пенсията към настоящия момент. На децата, които навършат 18 години ще им се осигурява месечен доход равен на средноаритметичното от доходите на неговите родители. Социалните помощи също се увеличават, а данъците са премахнати.
Какво ще правите, ако до края на живота ви получавате сегашния ви доход без да правите нищо?
Бихте ли отишли утре на работа? Ако не защо? Нима не си харесвате работата, а ходите всеки ден до офиса и работите по 8/10/12 часа само, за да плащате сметките си и да поддържате стандарта си на живот, заедно със всички дреболии в него? Нима завършването на онзи проект не е най-важното нещо в живота ви? Не мога да повярвам…
Същата храна ли ще ядете? Какво им е на мазните банички сутрин и на скарата на обяд? Не беше ли пицата най-вкусното нещо по време на онази оперативка, която се проточи почти до полунощ? Нямахте време за по-здравословна храна, но сега…
Със същите ли хора ще се срещате? Кое ще ви направи по-щастливи – да се видите с баба ви и дядо ви, които са ви отгледали в Сливен или онзи полу-служебен обяд с г-н Петров от фирмата-доставчик? Шефа ли е по-забавен или братовчед ви от Кюстендил, който не спира да ръси простотии?
На същите ли места щяхте да ходите? Къде бихте предпочели да сте сега – на поредната оперативка, на която се обсъжда как точно да се реши възникналия проблем или на разходка в планината? На онази командировка в хотел ЧЕП в град Лом, в ресторанта на който предлагат само кебапчета (и кока-кола за 70 стотинки) или с приятелката (приятеля) ви на ски в Боровец?
Ако сте си представили тази ситуация поне за миг, за един кратък миг, и мисълта какво може да правите ви е сгряла през този зимен ден, ЧЕСТИТО! Вие, току-що направихте първата крачка към живота такъв, какъвто си го представяте в мечтите. Следващата крачка е да го постигнете. Тази крачка няма да е лесна, но ще си заслужава, повярвайте ми.
kjelqzkov
19 Януари 2009 / 20:43
Виж това разсъждение на А.Карамихалева
За общото между снежния човек и огъня
Има една приказка на Джани Родари за снежния човек и кучето. Децата направили снежен човек на двора. Той си говорел с вързаното там куче за това, че няма по-голямо щастие в живота от силния студ. Но когато се свечерило, видял през прозореца запалената в къщата камина и усетил в себе си нещо странно: закопнял да бъде вътре и да се сгуши до огъня.
Снежният човек все повтарял, че иска да бъде при камината, че само тогава ще намери покой, а кучето го слушало и мислело, че новият му приятел полудява.
Дошла пролетта. Снежният човек се разтопил. Оказало се, че децата са сложили в него лопатката за пепел от камината. Тази лопатка, скрита във вътрешността му, така непреодолимо влечала човека от сняг към огъня на камината, че дори и най-суровият студ не му носел радост.
Говорим за цел, говорим за смисъл, за себереализация. Отговорът е в онова, което носим в себе си и ни определя, което е същността ни и крайната цел на живота ни: Божият образ и подобие. Него трябва да разкриваме, него трябва да развиваме и оделотворяваме, да следваме високото си назначение, да се богоуподобяваме.
Божията искрица в нас винаги ще ни напомня кои сме всъщност, ще тегне към Небето и не ще ни дава покой, докато не се сгушим до своя Създател. „Неспокойно е сърцето ни, докато не си почине в Тебе, Господи“ – казва блаж. Августин.
Разбира се, винаги ще се намерят хора като онова куче, вързани и ограничени от веригата на своите страсти и суетни стремежи, които ще ни възразяват, че е лудост да копнеем по Бога, вместо да си „живеем живота“, ще ни убеждават, че вярата ще ни ограничи, ще ни обезличи, ще ни ограби… Но техните разбирания се определят от дължината на веригата, към която са привързани.
За хората, които живеят без Бога, по свое усмотрение, животът е непонятен, безсмислен, случаен. Защото дотолкова сме щастливи и удовлетворени, дотолкова животът ни има смисъл, доколкото сме Божии, доколкото напредваме по пътя към богоуподобяване.
Александра Карамихалева
